Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Поговориха и за майка си, за трудния й живот, след като Марсел я беше напуснал, финансовите й затруднения.
- Знаеш ли - отбеляза Ирис с въздишка, - след като свикнеш с лукса, е много трудно да се откажеш. Ако сравним живота на майка с живота на милиони други хора, тя не е за съжаление, естествено, но на нейната възраст е трудно... - тя се усмихна съчувствено и продължи: - И аз едва не загубих мъжа си и зная какво изпитва тя...
Жозефин се вцепени, дъхът й секна. Почака Ирис да продължи, но тя направи пауза и попита:
- Можем да говорим за Филип, нали не изпитваш неудобство?
Жозефин смънка:
- О, не! Защо?
- Защото, ти няма да ми повярваш, но го ревнувах от теб! Да, да... По едно време си мислех, че е влюбен в теб. Виждаш ли до каква степен се затъпява от лекарства! Постоянно говореше за теб, нормално, след като те виждаше толкова често заради Зое и Александър, само че в главата ми беше пълна бъркотия и изживявах истинска драма... Глупаво, нали?
Жозефин почувства как ушите й почервеняват и кръвта й заблъска в слепоочията като парен чук. Главата й бучеше непоносимо, нещо отвътре удряше безмилостно. Долавяше по някоя дума от време на време. Напрягаше слух, мъчеше се да чува, изпружила врат, долепена до устните на Ирис, за да долавя думите, смисъла им.
- Луда бях! Луда за връзване! При последното му идване в Париж обаче... - тя направи кратка пауза, сякаш възнамеряваше да съобщи някаква важна новина.
Устните й се закръглиха лакомо, новината вероятно си заслужаваше, беше сочна. Премяташе я в уста, преди да я изрече.
- Идвал е в Париж? - безизразно попита Жозефин.
- Да, и се видяхме. Всичко беше както преди. Толкова съм щастлива, Жо, толкова съм щастлива! - запляска с ръце, поздравявайки се за огромната радост. Сниши глас суеверно: - Напредвам съвсем бавно, не искам да го насилвам, има толкова неща, за които трябва да моля за прошка, но си мисля, че сме на прав път. Това е преимуществото при двойките с дълъг съпружески стаж... Разбираме се с половин дума, прощаваме си с поглед, с прегръдка и всичко е казано, повече нищо не е нужно.
- Той добре ли е? - едва успя да попита Жозефин: „двойката с дълъг съпружески стаж“, „прегръдката“ я задушаваха, забити като железа в гърлото й.
- И да, и не, притеснявам се за него...
- Притесняваш се - прошепна Жозефин, - защо?
- Ще ти кажа, но да е издаваш на никого, обещаваш ли? - Ирис придоби вид на разтревожен съзаклятник. Взе си едно зелено фа-сулче, задъвка го замислено, събирайки мислите си, за да не изтърси някоя глупост. - Последния път, когато дойде в Париж и ние се... как да ти го кажа, ние се сдобрихме, ясно ти е за какво говоря... - тя се засмя неловко, леко се изчерви. - Зърнах петно на слабините му. От вътрешната страна на лявото бедро, съвсем горе...
Тя разтвори крака, посочвайки с пръст вътрешната страна на бедрото си. Жозефин впери поглед в пръста на сестра си, който показваше възвърналата се интимност между съпрузи, между любовници. Този пръст я призоваваше към ред, заявяваше й открито: ти си просто натрапница, какво си въобразяваш?
- Посъветвах го да отиде на дерматолог, настоях да го стори, но той не ме послуша. Заяви, че винаги го бил имал, че вече са го преглеждали и не било нищо притеснително...
Жозефин съвсем изключи, не чуваше нищо. С вътрешна битка успяваше да остане изправена, да запази мълчание, а й идеше да се гърчи и да вие от болка. Бяха спали заедно. Филип и Ирис прегърнати. Устните му върху нейните устни, устата в уста, телата им преплетени, смачканите чаршафи, думите, които двамата нашепват, замаяни от желание, гъстата черна коса, разпиляна на възглавницата, Ирис стене, Филип... Образите препускаха. Тя закри уста с ръка, за да затисне напиращото стенание.
- Какво има, Жо, да не ти е зле?
- Не. Просто защото ми говориш толкова...
- Толкова какво, Жо?
- Сякаш той наистина има...
- Съвсем не! Притеснявам се, нищо повече. Вероятно е прав, нищо му няма! Изобщо не трябваше да ти разказвам тези неща, бях забравила колко си чувствителна! Миличката ми...
Само остава да се разплаче, нервира се Ирис. Всичките ми усилия ще отидат на кино! Три пъти се обаждах, докато запазя маса на най-видното място, наложи се да моля, да настоявам, да правя цяло проучване, за да разбера че Надя и Беранжер ще бъдат днес тук, точно зад онова зелено растение, наострили слух и сетива, за да не пропуснат нито дума от разговора и веднага да го разнесат, както с там-тами бият тревога племената в джунглата. Толкова дни, прекарани в прилежни приготовления, за да натъкмя всичко до най-малките подробности, и сега тя се кани да ми провали замисъла със сълзите си!