Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Велес ни погледна изненадано:
— Поканени сте на Белтайн?
— Къде? — погледнахме го ние.
— Празникът на възраждането — поясни Велес. — Друидите го празнуват веднъж годишно, в първия ден на лятото. Палят пречистващи огньове, изгарят всичко непотребно, за да остане в миналото — износени вещи и други дреболии. И се забавляват — прескачат огън, организират нещо като панаир. Би трябвало да е забавно.
Ние се спогледахме:
— Ти не си ли присъствал на него?
— По-рано празникът беше затворен за всички, освен друидите. Не знам защо така изведнъж са решили да ви поканят.
Невил всячески избягваше каквито и да са въпроси за предстоящия празник, уверявайки ни само в едно — очаква ни нещо невероятно. Оставаше ни само да му се доверим и с нетърпение да чакаме пълнолунието. Може би ако успеех да се оправя със Стил и Прокълнатата къща, щеше да ми остане време да хвърля едно око и на друидския празник. Между другото, този празник беше отлична възможност да разкарам всички от Прокълнатата къща, за да не ми се пречкат в краката. Освен това можех да разчитам да няма неканени гости, нали всички щяха да бъдат в квартала на друидите.
— Мисля, че ще успеем да ги убедим да поканят и вас — обеща му Алиса.
— Кхм — внимателно се изкашля Наив. — Всъщност Невил казваше, че този път друидите се канят да поканят не само нас, но и много знатни хора от Крайдол. Може би дори и вампири. Изглежда това е първият открит празник Белтайн в квартала на друидите.
Дори не знам кое ме шокира повече — самата новина или неочакваната осведоменост на Викерс младши.
— Значи ще можете да видите празника с очите си — отбеляза Алиса. — Подобно на много други. Третокурсниците сигурно също са поканени. Така че трябва да решим кой ще остане тук, за да се възползва от този ваш Фонтан на съдбата.
— Мисля, че Невил със сигурност ще отиде на празника — Чез започна да свива пръсти. — От Наив ползата е малка, Дъркин и Стела изобщо нямат работа тук…
— Велхеор също по-добре да не го пускаме тук — внесе своята лепта Алиса. — Такива глупости може да направи, че всеки Фонтан на съдбата да спре да работи.
— Ето че останахме трима — обобщи Чез. — Тръгваме на пътешествие между световете, ха!
— Страхувам се само, че отсъствието ни трудно може да се обясни — отбелязах аз. — Както Велхеор, така и третокурсниците могат да станат подозрителни. Все пак, за да пропуснем такова събитие, ни трябва наистина добра причина.
Чез присви очи:
— Хм… аз, разбира се, мога да измисля една прекрасна причина, но тогава ще трябва вие с Алиса да останете тук заедно.
— В смисъл? — не схванах аз.
— Ах ти, гадняр! — изсъска Алиса. — За какво намекваш?!
Тогава ми просветна.
— Всъщност идеята е добра — признах аз, с което веднага си спечелих шамар по врата. — Хей, идеята беше на Чез, него удряй!
— Няма да го пропусна — ядосано каза Алиса, давайки заслужен шамар и на рижия ми приятел. Но въпреки двусмислието в предложението на Чез, беше принудена да признае: — Макар че на това всеки ще повярва и едва ли ще дойдат да ни пречат.
— Това е! — възкликна Чез. — Но къде съм аз тогава? Да кажем, че съм останал да светя?
Този път аз му ударих един шамар:
— Ти също отиваш на празника. Ние двамата ще се справим, освен това ще трябва да вземем и Стил със себе си, а тогава ще станем трима. Велес каза, че група от повече от трима е твърде опасно да пътува между световете.
— Е, добре — неочаквано лесно се съгласи Чез. — Още повече, че поканих и Натали на празника. Обеща да дойде.
Можех да си представя как се разкъсваше моят приятел — искаше и с момичето си да се види, и по други светове да се разходи. Но ето, че всичко се реши без него. Още известно време обсъждахме детайлите на предстоящото мероприятие и правихме догадки за това какво може да се случва в Прокълнатата къща по време на пълнолуние. Мен, честно казано, много повече ме занимаваше невероятната мисъл — в това рисковано мероприятие участвахме само ние двамата с Алиса! Стил не се броеше, на него не можеше да се разчита. От една страна, ще бъдем само двамата с Алиса цяла нощ… и може би най-накрая ще имаме шанс да поговорим…, но от друга — беше много опасно!
— Чака ни безсънна нощ — изведнъж скочи Чез. — Аз ще подремна час-два.
— Добра идея — съгласих се аз. — Наистина не сме се наспали…
— Защото се шляехте незнайно къде — недоволно измърмори Алиса. — И сте правили дракон знае какво…
Честно казано, и аз самият не помнех добре какво точно правихме.
— Как така неизвестно какво? — ухили се Велес. — Много добре дори е известно.