Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Ние с Чез едновременно се намръщихме на гръмкия глас.
— По-тихо! — изсъска Чез. — Главата ми и без това се пръска, какво си се разкрещял.
Велес само мълчаливо ни кимна, решавайки да пожали многострадалните ни глави. Пазителят също предпочете да се ограничи до гробно мълчание. След появата на Велес той като цяло започна да ме игнорира, отделяйки цялото си време и сили за общуване със своя приемник.
— Добре ли прекарахте вчера?! — нарочно високо попита Алиса с ехидна усмивка.
Свих вежди, опитвайки се да облекча малко болката:
— Прекрасно… предполагам…
— Нещо ми стана на паметта — промърмори Чез и веднага контрира: — А ти как прекара вечерта? Как мина срещата?
Веднага се напрегнах, мигом забравяйки за главоболието.
— Не беше зле — изобщо не се смути Алиса. — Прекарах чудесно.
Ох, дракон да го вземе този Девлин. Защо вчера не ми се мярна пред очите? Щях да го изгоря и после всичко да припиша на алкохола.
— Само че това не беше среща — допълни вампирката. — Просто като приятели отидохме на ресторант. Той не е мой тип.
Едва не загубих съзнание от радост. Или просто ми беше прилошало от пренапрежение — да се кача до втория етаж след такава бурна нощ си беше истински подвиг.
— Така значи — ухили се Чез. — А ние си помислихме, че…
— Как върви? — бързо прекъснах приятеля си. — Намерихте ли нещо полезно?
— Да — със задоволство в гласа отвърна Велес. — Най-накрая открихме секцията, посветена на нашия свят. Има толкова много интересни неща! Никога не съм знаел, че царството на вампирите съществува толкова отдавна. А историята на Империята е представена в съвсем различна светлина…
— Мисля, че Зак не за това пита — подсказа му вампирката.
Библиотекарят се смути:
— О, извинете. По вашия проблем също намерихме известна информация. За възстановяване на изтрита личност не, но за Фонтана на съдбата… В записките на един безименен магьосник се споменава някаква скулптура на дракон, изпълняващ желания. По-точно, драконът не изпълнява желанието в буквалния смисъл на думата, а ти дава възможност да го изпълниш. Може би те пренася някъде…
— Толкова ли е просто? — изненадах се аз. — Помолваме дракона и той ни отвежда при някой, който може да помогне на Стил? В някой от хилядите светове, свързани с Коридора на съдбата?
Странно. Всевъзможни източници упорито твърдят, че човешкото тяло не може да пътува между световете. Как тогава Фонтанът на съдбата ще ни отведе в друг свят? Макар че по принцип това не беше наша работа, важното беше, че работи, а как — това бяха подробности.
— Може би работи точно така — сви рамене Велес. — Между другото, за пътуването между световете също намерихме интересна информация: не трябва просто ей така да се пътува от един свят в друг. Човек, роден в един свят, в другия се счита за нещо чуждо, непознато, носещо заплаха. Всяко живо същество усеща това и се стреми да се защити, а най-добрата зашита, както знаят всички, е нападението. Ето защо, както сам каза, във всеки свят те посрещат агресивно настроени местни жители. Това е нещо като природен закон, защитаващ световете от проникване.
Алиса кимна с разбиране:
— Ако не беше този закон, пътуващите между световете можеха да злоупотребят… Например човек, владеещ магията, ако попадне в свят, където никой не е чувал за нея, ами той ще бъде приет направо като бог.
— Ефектът на противодействие се засилва с увеличаване броя на неканените гости. Без да навлизаме в подробностите, описани със сложни формули — ако в другия свят отидат повече от двама или трима души, те няма да изкарат и час. Изключение е Човекът на съдбата — той е в състояние да се настрои на другия свят, а ако е необходимо, може и там да остане да живее като в роден свят. Така че, Зак, ако искаш да си смениш местожителството — пътят е свободен.
Погледнах намръщено към Алиса:
— Идеята не е лоша…
Тя разбра погледа ми и неочаквано се смути.
„Може би не всичко е загубено?“ — си помислих с леко учудване, а на глас казах:
— За световете разбрах. А как да съобщя желанието си на дракона и да го убедя да ни помогне?
— Нямам представа — отвърна Велес. — Това, което се знае със сигурност е, че не може повече от едно желание на пълнолуние.
— Страхотно — зарадвах се аз. — А как всичко е свързано с пълнолунието и това, което се случва в Прокълнатата къща?
— Освен факта, че Фонтанът на съдбата работи само при пълнолуние? Кой знае. Като му дойде времето — ще разберем.
— Като говорим за времето — спомних си аз. — Помните ли, че всички сме поканени на празника в квартала на друидите? Страхувам се, че ще се обидят, ако пренебрегнем поканата им.