Град от кости

— Все трябва да имаш някакви роднини, при които да отседнеш. — В гласа му имаше нотка на отчаяние.

— Не. Пък и Ходж иска да остана тук — отсече тя.

— Едва ли. Имам предвид, не и след това, което направи…

— Какво съм направила?

Той каза със задавен глас.

— Ти едва не уби Джейс.

— Аз едва не… какви ги говориш?

— Като хукна след приятеля си… знаеш ли на каква опасност го изложи? Знаеш ли…

— Него? Имаш предвид Джейс? — прекъсна го Клеъри насред изречението. — За твое сведение, всичко си беше негова идея. Той попита Магнус къде е свърталището. Той отиде в църквата да вземе оръжията. И да не бях тръгнала с него, той пак щеше да отиде.

— Ти не разбираш — каза Алек. — Не го познаваш. Аз го познавам. Той е убеден, че трябва да спаси целия свят, би бил щастлив да даде живота си за това. Понякога дори си мисля, че той иска да умре, но това не означава, че ти трябва да го насърчаваш.

— Аз не го и правя — каза тя. — Джейс е ловец на сенки. Също като теб спасява хора, убива демони, излага се на опасност. Какво му беше по-различното снощи?

Алек загуби самообладание.

— Това, че той ме изостави! — изкрещя той. — Обикновено аз съм с него, прикривам го, пазя гърба му, грижа се за неговата безопасност. А ти… си само в тежест, някакво мунди… — Той изплю последната дума, сякаш беше нещо мръсно.

— Не — каза Клеъри за първи път. — Не съм. Аз съм нефилим… също като теб.

Устата му се изкриви.

— Може би — каза той. — Но ти нямаш нито опит, нито нищо, няма особена полза от теб, това ясно ли ти е? Майка ти те е пренесла в света на мунданите и там ти е мястото. Не тук, да караш Джейс да постъпва като… като че не е един от нас. Да го караш да престъпва клетвата си към Клейва, да го караш да нарушава Закона…

— Погрешно си осведомен — рязко го прекъсна тя. — Аз не карам Джейс да прави нищо. Той прави това, което той желае. Никой не знае това по-добре от теб.

Той я изгледа така, сякаш беше демон от особено отвратителен вид, какъвто никога досега не беше виждал.

— Вие, мунданите, сте рядко егоистични, нали? Нима не разбираш какво е направил за теб, какъв риск за себе си е поел? Говоря не само за неговата безопасност — той можеше да загуби всичко. Вече загуби баща си и майка си, нима искаш да загуби и семейството, което му е останало?

Клеъри беше потресена. Усети как гневът се надига у нея като черна вълна — гняв към Алек, който беше донякъде прав, и гняв към всичко и всички: към заледения бостънски път, който я бе лишил от баща още преди да се роди, към Саймън, който без малко да се самоубие, към Джейс за това, че страда и му е все едно дали е жив, или мъртъв. Към Люк, задето се беше правил на загрижен, а всъщност всичко е било лъжа. И към майка й за това, че не е скучна, обикновена, средностатистическа майка, за каквато винаги се е представяла, а е пълната противоположност на всичко това: героична, интересна и храбра, и напълно непозната за Клеъри. И която не беше тук, когато Клеъри най-много се нуждаеше от нея.