Град от кости

— Трябва да има аварийна стълба — предположи Клеъри. Те внимателно тръгнаха към ръба на покрива. Клеъри никога не бе обичала високото, а перспективата да тупне от покрива на улицата караше стомахът й да се свива. Същото изпита и при вида на аварийната стълба — изкривено, негодно парче метал, което се спускаше неподвижно по каменната предна фасада на хотела. — Май няма — каза тя. Отново погледна към вратата, от която бяха излезли. Тя се намираше в ниска кабинкова конструкция в средата на покрива. Тресеше се цялата, а дръжката й лудо се въртеше. Положението можеше да се удържи само за още няколко минути, ако не и по-малко.

Джейс покри с длани очите си. Задушният въздух ги притискаше и предизвикваше тръпки по тила на Клеъри. Тя виждаше как потта се стича в яката му. И ни в клин, ни в ръкав си пожела да завали. Дъждът щеше да разпръсне горещината като спукан балон.

Джейс мърмореше на себе си:

— Мисли, Уейланд, мисли…

Нещо започна да се оформя в дъното на съзнанието на Клеъри. В ума й затанцува една руна: два обърнати надолу триъгълника, свързани с линия — руна, приличаща на чифт криле…

— Това е! — Джейс пое дъх, отпусна ръце и за миг Клеъри се зачуди дали не е прочел мислите й. Той я гледаше трескаво с широко отворени очи на златни точици. — Не мога да повярвам, че не се сетих по-рано. — Той закрачи към другия край на покрива, после спря и погледна към Клеъри, която още стоеше замаяна, с мисли, изпълнени с трепкащи символи и форми. — Хайде, Клеъри, идвай!

Тя тръгна към него, като пропъди мислите за руните от ума си. Той беше стигнал до брезента и силно го дръпна за единия му край. Когато го отметна, отдолу се показаха не вехтории, а хром, украсена кожа и блестяща боя.

— Мотоциклети?

Джейс грабна най-близкия до него, огромен тъмночервен „Харли“, с изрисувани златни пламъци на резервоара и калниците. Той преметна крак върху него и я погледна през рамо.

— Качвай се.

Клеъри го гледаше втренчено.

— Шегуваш ли се? Знаеш ли изобщо как се кара това нещо? Имаш ли ключове?

— Не ми трябват ключове — обясни най-търпеливо той. — Това работи с демонична енергия. Е, качваш ли се, или предпочиташ да се возиш на друг мотор?

Вцепенена, Клеъри се плъзна на мотора зад него. Някъде, в някаква част на мозъка й, някакъв тънък глас крещеше, че това е много лоша идея.

— Добре — каза Джейс. — Сега обвий ръце около мен. — Тя се подчини и усети как твърдите мускули на корема му се свиха, когато се наведе напред и натисна върха на стилито в стартера на мотора. За своя изненада усети как мотоциклетът завибрира под нея. В джоба й Саймън силно зацвърча.

— Всичко е наред — каза тя, колкото се може по-успокояващо. — Джейс! — извика, надвиквайки шума на двигателя. — Какво правиш?