Град от кости

— С глупавото си своеволие ти изложи на опасност други хора. Няма да допусна тази случка да ти се размине с едно свиване на рамене!

— Нямам такова намерение — каза Джейс. — Дори не мога да свия рамене. Едното ми рамо е изкълчено.

— Иска ми се да можех да повярвам, че поне физическата болка ще е наказание за теб — каза сурово Ходж. — Но ти ще прекараш няколко дни в лечебницата, а Алек и Изабел ще се грижат за теб. И най-вероятно ще се наслаждаваш на всичко това.

Ходж се оказа прав за две трети от предположенията си — Джейс и Саймън бяха заведени в лечебницата, но когато Клеъри, която бе отишла да се измие, се появи след няколко часа, край тях се суетеше само Изабел. Ходж беше превързал натъртената ръка на Клеъри, а двайсетминутното стоене под душа беше отмило полепналата пръст и асфалт по кожата й, но въпреки това тя още усещаше щипане и болка.

Когато вратата се затръшна зад нея, Алек, който седеше на перваза на прозореца и гледаше буреносните облаци, вдигна навъсено поглед.

— О, ето те и теб.

Тя не му обърна внимание.

— Ходж каза, че идва насам и се надява дотогава да успеете да задържите угасващото пламъче на вашия живот — каза тя на Саймън и Джейс. — Нещо такова каза.

— Тогава не е зле да побърза — сопна се Джейс. Той седеше на леглото, подпрян с две пухени възглавници и все още облечен с мръсните си дрехи.

— Защо? Толкова ли си зле? — попита Клеъри.

— Не. Аз имам висок праг на поносимост към болка. Всъщност не е праг, а направо голямо, обзаведено с вкус фоайе. Но бързо ми доскучава. — Той внимателно я изгледа. — Помниш ли как на връщане от хотела ми обеща, че ако останем живи, ще се облечеш като медицинска сестра и ще ми изтъркаш гърба в банята?

— Хм, нещо не си чул добре — каза Клеъри. — Саймън беше този, който ти обеща да ти изтрие гърба в банята.

Джейс погледна с нежелание Саймън, който широко му се усмихна.

— Веднага щом се изправя на крака, сладур — каза той.

— Знаех си, че трябваше да те оставим да си бъдеш плъх — каза Джейс.

Клеъри се засмя и се обърна към Саймън, който се чувстваше доста неловко, подпрян с дузина възглавници и одеяла, увити около краката му. Клеъри седна на ръба на леглото на Саймън.

— Как се чувстваш?

— Все едно някой ме е масажирал с ренде — каза Саймън, като трепна изпод одеялата. — Счупил съм си някаква кост на крака. Толкова се беше подул, че се наложи Изабел да ми среже обувката.

— Радвам се, че тя се грижи добре за теб — Клеъри си позволи лека нотка на язвителност.

Саймън се наведе напред, без да сваля очи от Клеъри.

— Трябва да поговорим.

Клеъри кимна не особено ентусиазирано.

— Отивам в стаята си. Мини да се видим, след като Ходж те превърже, става ли?