Град от кости

Джейс викаше, високи бойни крясъци на задоволство и облекчение. Клеъри се наведе напред, ръцете й се притиснаха около него.

— Майка ми все казваше, че ако ме види да се возя на мотор с момче, ще ме убие — надвика тя шума на вятъра, който фучеше покрай ушите й, и оглушителното буботене на двигателя.

Тя не можеше да чуе смеха му, но усети как тялото му се разтресе.

— Ако ме познаваше, не би го казала — отвърна й самоуверено той. — Аз съм превъзходен шофьор.

Тя помисли малко и му напомни:

— Ти не каза ли, че само някои мотори на вампирите могат да летят?

Джейс направи сръчна маневра покарай един светофар, който тъкмо превключваше от червена на зелена светлина. Клеъри чуваше как отдолу колите бибиткат, сирените на линейките вият, а автобусите пуфтят към своите спирки, ала не се престраши да погледне.

— Наистина само някои от тях могат!

— А откъде знаеше, че точно този може?

— Не знаех! — извика ликуващо той и направи нещо, което накара мотора да пори почти вертикално въздуха. Клеъри диво изпищя и отново се вкопчи в колана му.

— Погледни надолу! — извика Джейс. — Невероятно е!

Този път силното любопитство победи страха и световъртежа. Клеъри преглътна тежко и отвори очи.

Бяха по-високо, отколкото си представяше тя и за миг земята шеметно се завъртя под нея, като размазана картина от сенки и светлини. Те летяха на изток, зад гърба им беше паркът, пред тях — магистралата, която се виеше по десния край на града.

Ръцете на Клеъри бяха изтръпнали, нещо силно притискаше гърдите й. Каква прекрасна гледка само: градът се простираше под нея като гора от сребърни и стъклени кули, матово сивият блясък на Ийст Ривър, врязваща се между Манхатън и съседните квартали, подобно на белег от дуел. Вятърът приятно рошеше косата й, разхлаждаше голите й крака и ръце след толкова дни тягостна горещина. Тя не беше летяла никога досега, дори и със самолет, и огромното празно пространство между тях и земята я ужасяваше. Не можеше да спре да присвива очи и дори ги затвори, когато се стрелнаха над реката. Чак когато минаха под моста Куинсбъро, Джейс обърна мотора на юг, към долната част на острова. Започваше да се развиделява и в далечината Клеъри видя блещукащия свод на Бруклинския мост, а зад него — петно на хоризонта, Статуята на свободата.

— Добре ли си? — извика Джейс.

Клеъри нищо не каза, само се притисна по-плътно до него. Той наклони мотора и го насочи към моста, а Клеъри видя звездите през увисналите жици. По моста минаваше сутрешен влак — бърз влак, носещ товара си от спящи пътници. Тя си помисли колко пъти бе пътувала с този влак. В пристъп на световъртеж затвори очи и се задъха от гаденето.

— Клеъри? — извика Джейс. — Клеъри, добре ли си?