Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Стига. — Тя вдигна ръка. — И ти би направил същото за мен.
— Разбира се — каза той без високомерие и преструвка, — но винаги съм смятал, че това е нормално, така както би трябвало да са нещата между нас.
Тя го изгледа тревожно и озадачено.
— Какво имаш предвид?
— Искам да кажа — рече Саймън, сякаш изненадан, че му се налага да обяснява нещо толкова очевидно, — винаги съм бил този, който се нуждае повече от теб, отколкото ти се нуждаеш от мен.
— Това не е вярно — засегна се Клеъри.
— Вярно е — каза Саймън със същото невъзмутимо спокойствие. — Никога не си ми показвала, че се нуждаеш от мен, Клеъри. Винаги си била някак си… сдържана. Всичко, от което си имала нужда, са били моливите и измисленият ти свят. Толкова пъти се е налагало да ти повтарям по шест-седем пъти едно и също нещо, докато ми отговориш, все си някъде другаде. И накрая се обръщаш към мен и весело ми се усмихваш, а аз разбирам, че съвсем си забравила за мен, и в този момент ме забелязваш… но никога съм ти се сърдел. Макар и само наполовина, твоето внимание е по-ценно от цялото внимание на който и да е друг.
Тя се опита да улови ръката му, но хвана китката. Усети пулса под кожата му.
— В живота си съм обичала само трима души — каза тя. — Мама, Люк и теб. Тях ги загубих, само ти ми остана. Никога повече не казвай, че не си важен за мен — дори не си го и помисляй.
— Мама казва, че човек се нуждае само от трима души, на които може да разчита, за да се чувства цял — каза Саймън. Тонът му беше шеговит, ала гласът му се пречупи при думата „цял“. — За теб винаги е казвала, че си цяла.
Клеъри му се усмихна тъжно.
— Майка ти не е ли казала и други истини за мен?
— Каза. — Той отвърна на усмивката й почти с гримаса. — Но няма да ти кажа какво.
— Не е честно да имаме тайни!
— Кой е казал, че светът е справедлив?
После те легнаха един до друг, както когато бяха деца: рамо до рамо, кракът на Клеъри, преметнат върху този на Саймън. Пръстите на краката й едва достигаха до под коленете му. Легнали по гръб, те гледаха тавана и си приказваха. Този навик им беше останал от времето, когато таванът в стаята на Клеъри беше покрит със светещи на тъмно звезди. Докато Джейс миришеше на сапун и свежест, Саймън миришеше на човек, който се е търкалял по паркинга на някой супермаркет, но това нямаше значение за Клеъри.
— Най-странното е — Саймън въртеше на пръста си къдрица от косата й, — че с Изабел тъкмо си разказвахме смешки за вампири, когато всичко това се случи. Само се опитвах да я разсмея, разбираш ли? „От какво се плашат вампирите евреи? Сребърната звезда на Давид? Кълцан черен дроб? Чек за осемнайсет долара?“
Клеъри се засмя.
На Саймън му стана приятно.
— Изабел не се засмя.
Клеъри се сети за куп неща, които би изкоментирала, но си замълча.
— Не съм сигурна, че Изабел харесва такъв хумор.
Саймън я погледна изпод миглите си.
— Тя спи ли с Джейс?
От изненада Клеъри чак се закашля. Тя го изгледа гневно.
— Ами, не. Практически те са роднини. Не биха го направили. — Тя млъкна за малко. — Във всеки случай, не вярвам.
Саймън сви рамене.
— Не че ме интересува — каза небрежно той.
— Разбира се, че не те интересува.
— Не, честно! — Той се обърна на една страна. — Знаеш ли, в началото Изабел ми изглеждаше, как да ти кажа… готина. Интересна. Различна. После на купона установих, че всъщност е просто откачена.
Клеъри присви очи към него.
— Тя ли те накара да изпиеш синия коктейл?
Той поклати глава.
— Идеята си беше изцяло моя. Видях те да излизаш с Джейс и Алек и не знам… изглеждаше толкова различна от обикновено. Ти сякаш беше различна. Не можех да приема мисълта, че си се променила и че в новия ти свят няма място за мен. Исках да направя нещо, което да ме направи част от твоя живот. Ето защо, когато малкото зелено човече ми поднесе таблата с напитки…
Клеъри изохка.
— Ти си идиот.
— Никога не съм твърдял противното.
— Съжалявам. Страшно ли беше?
— Това да си плъх ли? Не. Най-напред изгубих ориентация. Внезапно се оказах на нивото на глезените на присъстващите. Помислих си, че съм изпил напитка за смаляване, но това не обясняваше желанието ми да гриза хартийките от дъвки.
Клеъри се изкиска.