Град от кости

Моторът започна да буксува. Джейс цветисто изруга, като удари с юмрук по акселератора. Моторът отскочи напред, после се задави и силно се разтърси под тях, подобно на жребец. Джейс продължаваше да ругае, когато слънцето се издигна над порутените кейове на Бруклин и огря света с неумолима яркост. Клеъри виждаше всяка скала, всяко камъче под нея, когато профучаха над реката и подминаха тесния бряг. Отвъд него се намираше магистралата, по която вече имаше оживено улично движение. Те я подминаха, като колелата на мотора леко се удариха в покрива на един камион. След магистралата имаше покрит с боклуци паркинг до огромен супермаркет.

— Хвани се за мен! — извика Джейс, когато моторът се затресе под тях. — Хвани се за мен, Клеъри, и не се пускай…

Вятърът заглуши думите, а моторът се килна напред и се заби с предното си колело в асфалта. После продължи напред, бясно се клатушкаше, боксуваше и подскачане по неравната земя, като от това главата на Клеъри се люшкаше напред и назад толкова силно, че едва не се откъсна от врата й. Въздухът миришеше на изгоряла гума. Но моторът ставаше все по-бавен, плъзгайки се още известно време, още малко, но щеше да спре — и тогава налетя на бетонната ограда на паркинга с такава сила, че Клеъри подскочи във въздуха и полетя встрани, ръката й се беше отскубнала от колана на Джейс. Тя едва успя да се свие в защитно кълбо, като притискаше ръце толкова силно към гърдите, колкото бе възможно, без да смачка Саймън при удара си в земята.

Удари се силно, остра болка прониза ръката й до лакътя. Нещо се плисна в лицето й и тя се закашля, като се завъртя и се обърна по гръб. Зарови трескаво в джоба си. Той беше празен. Тя понечи да произнесе името на Саймън, но не й достигаше въздух, изхриптя, опитвайки се да си поеме дъх. Лицето й беше влажно, в яката й се стичаха струйки.

Това кръв ли е? Тя отвори натежалите си клепачи. Усещаше цялото си лице надраскано, ръцете си — болящи и натъртени. Тя се търкулна настрани и се озова наполовина в една мръсна локва. Вече съвсем се бе развиделило — тя виждаше остатъците от мотора, които се разпадаха в купчина неопределена пепел, залята от слънчевите лъчи.

Там беше и Джейс, който мъчително се изправяше на крака. Тя видя как той забърза към нея, после как се забави, когато приближи. Лицето му под шапката от тъмнозлатисти къдрици, изцапано с пот, мръсотия и кръв, беше бяло като платно. Ръкавите на якето му бяха разкъсани, а лявата му ръка бе прорязана от дълга кървава линия. Тя се запита защо ли изглежда толкова шокиран. Да не би да й беше откъснат крака и сега да лежеше някъде из паркинга в локва кръв?

Тя се опита да се изправи, но усети как някой докосва рамото й.

— Клеъри?

— Саймън!

Той беше коленичил до нея, като примигваше, сякаш още не можеше да повярва. Дрехите му бяха изпомачкани и мръсни, нямаше ги и очилата му, но иначе беше невредим. Така, без очила, изглеждаше малко по-млад, беззащитен и замаян. Той посегна да докосне лицето й, но тя отскочи назад.