Полунощ 2 [calibre 1.6.0]

Какво ли ще видиш, ако ги докоснеш, Майкъл? И откъде знаеш, че Дебора не иска да направиш точно това?

Той бързо се извърна. Искаше да последва Роуан. Харесваше походката и?, дългите и? крака и начина, по който косата и? се поклащаше в ритъм. Тя влезе в трапезарията и му се усмихна. Идваш ли?

В малкото килерче с висок таван откриха безброй сервизи прекрасен порцелан: «Минтън», «Ленъкс», «Уеджууд», «Ройъл Долтън» - с цветни мотиви, с ориенталски мотиви, със златни и сребърни ръбчета. Имаше стар бял порцелан, китайски порцелан, дори античен «Блу Уилоу» и «Спод».

Имаше много сандъци, пълни с безброй подобни съкровища, на всяко от които се виждаше един и същ монограм «М».

Майкъл разбираше от такива неща; беше добре запознат с викторианската епоха. Можеше да идентифицира всеки нож за риба, вилица за стрида и лъжичка за сладко, както и безброй други прибори, украсени с най-различни орнаменти.

Откриха сребърни свещници, сложно украсени купи за пунш, плата за сервиране, поставки за хляб, кутии за масло, стари кани за вода, за кафе, чайници и гарафи. Всичко беше много изящно. Като по магия, само с леко потъркване, под чернилката засияваше старо сребро.

В дъното на шкафовете откриха великолепни стъклени чаши, полирани кристални чинии и плата.

Само покривките и купищата салфетки вече не ставаха за нищо. Финият лен, поръбен с дантела, беше изгнил от влагата. Но гордата буква «М» все още личеше тук-там под тъмните петна на плесента.

Все пак няколко салфетки бяха запазени, увити в синя хартия, в едно чекмедже от сух кедър. Тежката дантела беше пожълтяла красиво. До тях бяха скупчени костени, сребърни и златни пръстени за салфетки.

Докосни ги. Дали инициалите «МБМ» означаваха Мери Бет Мейфеър? А тук има пръстен с инициали «ЖМ». Знаеш на кого е бил, нали?

Но Майкъл ги върна на мястото им. Пръстите му бяха пъргави, въпреки ръкавиците. Само дето ръцете му вече бяха потни и това го дразнеше. Да, този кръст, както го беше нарекла Роуан, бе доста тежък.

Следобедното слънце хвърляше дългите си полегати лъчи през прозорците на трапезарията. Погледна я отново на тази светлина. Роуан Мейфеър. Селските пейзажи по стените като че оживяха и разкриха невидимо досега множество от фигури, пръснати из изгубените вече поля на плантацията. Голямата продълговата маса изглеждаше много стабилна и едновременно с това изискана. Столовете в стил «Чипъндейл» с техните сложно резбовани облегалки бяха подредени покрай стените.

Дали ще вечеряме скоро тук, на светлината на свещите?

- Да - прошепна тя. - Да!

А после в килера към трапезарията откриха превъзходни чаши, достатъчни за кралски прием. Имаше изящни кристални чаши със столчета, тежки чаши с двойно дъно, с флорални мотиви - чаши за шери, чаши за бренди, за шампанско, за бяло и червено вино, за десертно вино. С тях вървяха и гарафи със стъклени запушалки, кристални кани, красиви чинии, цели купища искрящ кристал.

Толкова много съкровища, помисли си Майкъл, и всички сякаш чакат да бъдат докоснати от вълшебна пръчица и да бъдат подредени отново на масата.

- Започвам да мечтая за партита - каза Роуан. - За партита като в онези дни, когато са се събирали всички роднини и масите били отрупани с храна.