И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Да. Не е трудно да разучиш що за човек е Травис, да го проследиш, да разбереш къде работи, че играе „Дименшън Куест“… Убиецът е направил маската, откраднал е оръжието от сейфа в камиона на Боб Бригам, оставил е нарочно следите край заведението и е отмъкнал ножа от кухнята, без персоналът да го забележи. О, и още — опаковката от бонбони М&М?
— Аха…
— Определено е оставена умишлено от някого. Травис не яде шоколад. Купува бонбоните за брат си. Притеснява го акнето. В стаята му открихме книги, в които пише какви храни да избягва. Истинският убиец не го е знаел. Явно е видял Травис да купува бонбоните и е предположил, че са му любими. Затова е подхвърлил опаковката на местопрестъплението.
— А пробите от дрехата?
— В „Чилтън Рипорт“ някой споменаваше, че семейство Бригам е толкова бедно, че използва обществена пералня. Престъпникът е прочел и е издебнал случай да вземе дреха на Травис.
— И е откраднал яке с качулка зад гърба на майката — кимна О’Нийл.
— Да. В блога бяха пуснати няколко рисунки. Уж от Травис. — О’Нийл не ги беше виждал. Описа му ги накратко. Пропусна обаче факта, че последната приличаше на нея. — Бяха груби, сякаш възрастен се опитва да имитира дете. Но аз разгледах няколко скици на Травис. Той е добър художник. Някой друг е рисувал онези в блога.
— Това обяснява защо не успяваме да заловим истинския убиец. Той навлича яке с качулка, после го захвърля в багажника при велосипеда и подкарва колата по улиците като стотици останали. Може и да е пет десетгодишен. Дори да е жена.
— Абсолютно.
Инспекторът замълча. Явно обмисляше същата идея, която измъчваше и нея.
— Мъртъв е, нали? Травис?
Изречена на глас, теорията й прозвуча още по-жестоко. Данс въздъхна тежко.
— Възможно е. Но се надявам да не е. Предпочитам да мисля, че е затворен някъде.
— Горкото момче е попаднало на погрешното място в погрешно време. — О’Нийл се заклати още по-бързо напред-назад. — За да открием истинския убиец, трябва да разберем кого е нарочил за жертва. Не е някой, нападнал онлайн Травис. Подвели сме се.
— Имам идея.
Майкъл се усмихна накриво.
— Престъпникът всъщност преследва Чилтън?
— Да. Пратил ни е по фалшива следа, нападайки първо хора, критикували Травис, после приятелски настроените към Чилтън. Накрая ще атакува самия блогър.
— Някой, когото Чилтън е критикувал и се страхува случаят да не влезе в съда.
— Или някой иска да си разчистят минали сметки.
— Да открием тогава кой иска да убие Джеймс Чилтън — заключи Майкъл О’Нийл.
— По-лесният въпрос е кой не иска — горчиво се засмя Данс.
33.
— Джеймс?
От другата страна на линията се възцари мълчание. Най-сетне блогърът уморено поздрави:
— Привет, агент Данс. Пак ли лоши новини?
— Открих доказателства, че някой друг, а не Травис, оставя кръстовете.
— Какво?
— Не съм сигурна, но момчето е по-скоро изкупителна жертва и някой инсценира, че той е убиецът.
— И той е невинен? — прошепна Чилтън.
— Така изглежда.
Данс обясни какво е разбрала — кой е карал колата на девети юни и че е много вероятно уликите да са били подхвърлени.
— И смятам, че убиецът всъщност преследва теб — добави тя.
— Мен?
— Писал си доста остри статии. Захващаш се със спорни теми. Мнозина искат да те спрат. Предполагам, че и преди са те заплашвали.
— Десетки пъти.
— Порови из блога, открий имената на онези, които са отправяли заплахи или искат да си разчистят сметките. Прегледай и последните си разследвания. Подбери най-вероятните заподозрени. Върни се няколко години назад.
— Добре. Ще ти дам списък. Наистина ли смяташ, че съм в опасност?
— Да.
— Притеснявам се за Пат и момчетата — след кратко мълчание обясни той. — Дали да напуснат града? Да заминат за вилата? В Холистър е. Или да наемем стая в хотел?
— Хотелът е най-сигурен. Вероятно се знае, че имаш и друга къща. Ще уредя да се настаните в мотела, който използваме за свидетели. Ще ви регистрираме под чужди имена.
— Благодаря. Дай ни няколко часа. Пат ще събере багажа. Имам уговорена среща. Ще тръгнем веднага след нея.
— Добре.
Канеше се да прекъсне връзката, но Чилтън добави:
— Момент. Агент Данс?
— Да?
— Имам идея кой е номер едно в списъка.