И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Надявайте се, на каквото щете — отсече той и се ухили тържествуващо. — Разбирам какво става. Да не би да сте оплели конците, агент Данс? И убиецът не е психясал тийнейджър, който коли хората като на кино. Някой използва хлапето, за да ги натопи за убийството на Джеймс Чилтън?
„Много добре“ — рече си Данс. Заплашваше ли ги? Ако той е този „някой“ — да.
Каранео й хвърли бърз поглед.
— Което означава, че сте били доста заслепени.
При разпит трябва да се спазват множество съществени правила, но първото е: не допускай обидите на събеседника да те засегнат.
— Разследваме серия сериозни престъпления, господин Брубейкър — спокойно обясни Катрин. — Разглеждаме всички възможности. Джеймс Чилтън ви е опонент. Вчера го нападнахте.
— О, да — пренебрежително махна с ръка той. — Смятате ли, че е много умно да се сдърпам публично с човек, когото тайно възнамерявам да убия?
„Или много глупаво, или много умно“ — разсъди Данс.
— Къде бяхте по времето, за което ви питам? Имате избор — да ни кажете или да замълчите. Ние няма да се откажем.
— Досадна сте почти колкото Чилтън. Не, вие сте по-зле, агент Данс. Криете се зад броня.
Каранео се размърда, но замълча.
Данс също не отвърна. Брубейкър или щеше да им каже, или да ги изхвърли.
„Грешка — поправи се мислено Катрин. — Има и трети вариант — да не забравяме зловещите проскърцвания в привидно безлюдната къща.“
Търпението на Брубейкър явно се изчерпа.
— Достатъчно — прошепна той и с гневно блеснали очи отвори рязко чекмеджето на бюрото. Ръката му се стрелна вътре.
Лицата на децата, на покойния й съпруг и на Майкъл О’Нийл се появиха пред очите й.
Помоли се за отсрочка…
— Рей, отзад! Прикривай ме!
Брубейкър вдигна глава и видя дулото на глока й. Каранео бе застанал с насочен към вратата пистолет.
И двамата бяха приведени.
— Исусе! По-спокойно! — изкрещя Брубейкър.
— Засега е чисто! — извика Каранео.
— Провери! — нареди Данс.
Младият мъж тръгна към вратата, застана встрани и я отвори с крак.
— Чисто!
Обърна се и насочи пистолета към Брубейкър.
— Вдигни ръце! Бавно! — заповяда, без да сваля револвера. — Ако държиш оръжие, го хвърли на пода! Незабавно! Не го вдигай. Просто го пусни. Ако не го направиш, ще стреляме. Ясно?
— Нямам оръжие — ахна бизнесменът.
Данс не чу върху скъпия под да пада метал, но той вдигаше ръце твърде бавно.
За разлика от нейните неговите не трепереха.
Пръстите на предприемача стискаха визитна картичка. Подхвърли я презрително към нея. Агентите се спогледаха и прибраха оръжията. Седнаха.
Тя се вгледа в картичката и си помисли, че положението не би могло да стане по-нелепо. Оказа се, че греши. В горния ъгъл на визитката се мъдреше позлатеният печат на Министерството на правосъдието — орел и семпъл надпис. Познаваше добре визитните картички на агентите от ФБР. Още пазеше голямата кутия с визитките на съпруга си.
— В единайсет часа вчера разговарях с Ейми Грейб.
Специален агент Ейми Грейб бе шеф на отдела на ФБР в Сан Франциско.
— Бяхме тук. Посетихме и строителната площадка. От единайсет до три следобед. Предприятията за пречистване на морска вода и водната инфраструктура като цяло са мишена за терористични действия. Работя с ФБР и Вътрешна сигурност, за да осигуря адекватна защита на проекта. — Брубейкър я изгледа спокойно и презрително. Върхът на езика му докосна горната устна. — Надявам се да се включи федералната полиция. Местните органи на реда вече не ми вдъхват доверие.
Катрин Данс не смяташе да се извинява. Щеше да свери версията му със специален агент Ейми Грейб, която познаваше и уважаваше, макар да не споделяше възгледите й. Въпреки че алибито не му пречеше да наеме професионалист за мръсната работа. Данс обаче не смяташе, че човек с близки контакти във ФБР и Вътрешна сигурност ще рискува да извърши убийство. Освен това жестовете на Брубейкър говореха, че казва истината.
— Добре, господин Брубейкър. Ще проверим дали не ни лъжете.
— Надявам се.
— Благодаря за отделеното време.
— Сами ще намерите изхода — отсече той.
Каранео я погледна плахо. Данс извъртя очи.
Запътиха се към вратата, но Брубейкър ги спря:
— Чакайте. Прав ли бях?
— За кое?
— Че някой е убил момчето и го е превърнал в изкупителна жертва в заговор за премахване на Чилтън.