И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Записвам.
— Няма нужда от лист и химикалка — отвърна той.
Данс и Рей Каранео спряха пред къщата на Арнолд Брубейкър, мъжът, планирал да построи завод за пречистване на морска вода, който според Джеймс Чилтън Щеше да унищожи природата на Монтерейския полуостров.
Според Чилтън Брубейкър беше основният заподозрян. Или той самият, или негов наемник. Изглеждаше вероятно. На компютъра в колата изчете още веднъж статията за завода от двайсет и осми юни.
Написаното от Чилтън и коментарите във форума намекваха за връзки на предприемача с организираната престъпност в Лас Вегас и за тайни частни сделки с имоти, които Брубейкър не иска да огласява.
— Готов ли си? — попита Данс и изключи компютъра.
Каранео кимна и те излязоха от колата.
Катрин почука на вратата.
Отвори им червеноликият предприемач. Данс предположи, че пигментацията не е вродена, а е резултат от слънчевите лъчи. Мъжът се изненада.
— От болницата… Вие бяхте… — примигна той.
— Агент Данс. Това е агент Каранео.
Очите му се насочиха над рамото й.
Подкрепление ли търсеше?
Нейното или своето?
По гърба й полазиха тръпки. Според Данс най-безмилостни бяха онези, които убиват за пари.
— Разследваме инцидента с господин Чилтън. Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса.
— Така значи. Онзи досадник е подал жалба. Смятах, че…
— Не, няма жалба. Да влезем ли вътре?
Мъжът я изгледа подозрително. Кимна им, без да среща погледа й, и изръмжа:
— Този човек е смахнат. За освидетелстване е.
Данс се усмихна двусмислено.
Брубейкър се озърна още веднъж и затвори вратата. Заключи.
Къщата изглеждаше безлична — много помещения, малко мебели. На Данс й се стори, че чува изскърцване. После още едно — от друго помещение.
Къщата ли скърцаше или Брубейкър имаше сътрудници?
Сътрудници или бодигардове?
Покани ги в кабинет, пълен с вестници, разпечатки, снимки, скици и документи. Върху една от масите бе разположен триизмерен проект на бъдещия завод за пречистване на солена вода.
Брубейкър вдигна няколко огромни купчини с документи от столовете и им махна да седнат. Той се настани зад огромното бюро.
По стените висяха дипломи, удостоверения и снимки на Брубейкър с очевидно влиятелни мъже в костюми — политици или колеги — бизнесмени. Следователите харесват стените на кабинетите, понеже разкриват много за обитателите им. Данс заключи, че Брубейкър е интелигентен (дипломи от колежи и професионални курсове) и политически обигран (почетни грамоти и ключове на градове и области). И непоколебим — компанията му бе построила предприятия в Мексико и Колумбия. На снимките бе обграден от мъже с тъмни очила, бдителни телохранители. Едни и същи на всички фотографии — явно лична охрана, а не предоставена от местните правителства. Единият носеше автомат.
Дали беше чула тях?
Долови ново проскърцване — този път по-близо.
Данс се поинтересува от проекта и Брубейкър се впусна в обширни пояснения на най-модерните технологии, които смята да внедри в предприятието. Най-често се повтаряха „филтрация“, „мембрани“, „резервоари за питейна вода“. Той им изнесе кратка лекция за намалената себестойност на новите системи — още едно икономическо основание за приложимостта на десалинацията.
Данс не слушаше информацията, но кимаше с престорен интерес и усвояваше нормалния му поведенчески модел.
Първото й впечатление бе, че Брубейкър не изглежда притеснен от присъствието им. Макиавелиевските типажи обаче запазват спокойствие при всяка ситуация — романтична, социална, професионална. Приемат хладнокръвно дори конфронтацията. Затова успяват. И са толкова опасни.
Данс би желала да има повече време за анализ, но усещаше, че не разполага с много време. Кимна, за да му покаже, че е чула достатъчно, и попита:
— Къде бяхте в един на обяд вчера и в единайсет сутринта днес, господин Брубейкър?
Тогава бяха убити Линдън Стрикланд и Марк Уотсън.
— Защо? — усмихна се загадъчно той.
— Разследваме заплахи срещу господин Чилтън.
Вярно, но не изчерпателно.
— О, смята да ме съди значи?
— Не ви обвиняваме в нищо, господин Брубейкър. Отговорете ми, моля.
— Не съм длъжен. Имам право да ви помоля да напуснете.
Напълно вярно.
— Така е. Но се надяваме да ни съдействате.