И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
С обляно в сълзи лице Кейтлин се облегна назад. Цялото й тялото излъчваше напрежение.
— Просто изгубих самообладание. Напихме се. Исках да намеря Майк и да му кажа какво чудовище е. Триш и Ванеса бяха по-зле. Реших да карам аз. Но Травис ни последва и се опита да ме разубеди. Искаше да вземе ключовете. Но аз не ги давах. Бях побесняла. Триш и Ванеса седнаха отзад, а той се вмъкна до мен и заповтаря: „Откажи се, Кейтлин. Не можеш да караш така.“ Но аз се държах като магаре. Все едно съм оглушала. После… не знам какво стана… Излетяхме от пътя.
Гласът й замря. По лицето й се изписа безкрайна скръб.
— Убих приятелките си — промълви.
Объркана и пребледняла, майка й протегна предпазливо ръка. Прегърна я през раменете. Момичето застина, после се предаде. Захлипа, притиснало глава към гърдите на майката си.
След няколко минути разплаканата жена вдигна поглед към Данс.
— Какво ще стане сега?
— Намерете адвокат на Кейтлин. После веднага се обадете в полицията. Трябва да се предаде доброволно. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Вирджиния Гарднър кимна. Дъщеря й избърса сълзите и погледна към Данс.
— Толкова е мъчително да лъжеш. Исках да кажа истината. Наистина. Но всички се нахвърлиха срещу Травис. Наговориха какво ли не. Знаех, че ако се издам, ще нападнат и мен. — Тя сведе глава. — Не събрах смелост. Съжалявам.
Данс обаче не бе дошла да я спасява от угризенията на съвестта. Искаше да потвърди теорията си, че Травис е поел вината. Изправи се, сбогува се набързо и остави насаме майката и дъщерята.
Затича се към колата и се обади на Майкъл О’Нийл.
Отговори й след второто позвъняване. Слава богу, че „другото дело“ не го бе погълнало съвсем.
— Здравей — уморено поздрави той.
— Здрасти, Майкъл.
— Какво има? — попита напрегнато; явно и нейният глас звучеше издайнически.
— Знам, че си зает, но искам да намина. Трябва ми съвет. Открих нещо.
— Разбира се. Какво откри?
— Убиецът не е Травис Бригам.
Данс и О’Нийл бяха в кабинета му в монтерейското шерифство в Салинас.
Прозорците гледаха към съда, пред който се бяха събрали двайсетина протестиращи от „Животът преди всичко“, предвождани от преподобния Фиск с увисналите бузи. Очевидно им беше писнало да бдят пред празната къща на Стюарт и Еди Данс, та се бяха преместили тук за повече публичност, Фиск разговаряше със сътрудника, когото беше виждала и преди — жилестия червенокос бодигард.
Данс се обърна и седна до О’Нийл край разклатената му масичка за кафе. Помещението бе пълно с купища спретнато подредени папки. Почуди се къде ли са документите по случая с индонезийския контейнер. Поизправи гръб, а О’Нийл се заклати на двата крака на дървения стол.
— Е, давай.
Обясни му набързо как стигнаха до Джейсън, „Дименшън Куест“ и накрая до Кейтлин Гарднър и признанието, че Травис е поел вината за катастрофата.
— Любов? — попита той.
— Да — отвърна Данс. — Но има и друго. Тя иска да учи в медицински колеж. За Травис това е особено важно.
— Медицинският колеж?
— Медицината, лечението. В „Дименшън Куест“ той е известен лечител. Мисля, че затова я е защитил. Аватарът му се казва Медикус. Лекар е. Чувства се свързан с нея.
— Звучи ми малко пресилено. Все пак това е само игра.
— Не, Майкъл, повече от игра е. Реалният и виртуалният свят все повече се преплитат и младежи като Травис живеят и в двата. Щом в „Дименшън Куест“ е уважаван лечител, няма как да е отмъстителен убиец в реалния свят.
— Поема значи отговорността за инцидента — закима О’Нийл — и независимо какво говорят за него в блога, изобщо не иска да привлича внимание, нападайки някого.
— Точно така.
— Но Кели… преди да изгуби съзнание, е казала, че нападателят е Травис.
— Не съм сигурна, че го е видяла — поклати глава Данс.
— Предположила е, че е той, вероятно защото е писала в блога и маската е от „Дименшън Куест“. А и всички го обявиха за престъпник. Мисля обаче, че истинският убиец е носел маска или я е нападнал в гръб.
— Ами уликите? Подхвърлени ли са според теб?