И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Джейсън забеляза, че тя се мръщи.
— Разбираш ли?
— Не.
— Затова казах, че не познавате Травис. Той не си пада по оръжията и бойните тактики. Тук е в стихията си. Това е лечебна зала.
— Лечебна зала? — удиви се Данс.
— Травис мразеше битките — обясни момчето. — Създаде Страйкър като воин, когато се включи в играта, но не му хареса. Затова ми го продаде. Той е лечител, не е боец. Лечител от четирийсет и девето ниво. Представяш ли си! Най-добрият е. Ненадминат!
— Лечител?
— Така се казва и аватарът му. Медикус — някаква чужда дума за лекар.
— Латинска — уточни Боулинг.
— От древен Рим? — попита Джейсън.
— Точно така.
— Страхотно. Както и да е, Травис се занимава и с отглеждане на билки и приготвяне на отвари. Тук лекува хората. Нещо като лекарски кабинет.
— Лекар? — недоумяваше Данс.
Стана и намери купчината листове, които взеха от стаята на Травис. Прегледа ги. Рей Каранео бе прав — скиците наистина бяха на разрязани тела. Но не на убити, а на оперирани пациенти. Бяха нарисувани майсторски, изглеждаха напълно реалистично.
— Герои от цяла Етерия идват да търсят помощ при него — продължи Джейсън. — Дори създателите на играта знаят за него. Допитваха се какви нови ботове да включат. Той е истинска легенда. Спечели хиляди долари от лечебни отвари, животоспасяващи регенератори и магии за сила.
— Истински пари?
— О, да. Продава ги в интернет. Така си купих Страйкър.
Данс си спомни сейфа, открит под леглото на момчето. Ето как беше спестявало.
— Вижте това — почука Джейсън по екрана. Сочеше стъклено ковчеже, в което лежеше кристална топка на върха на златна пръчка. — Лечебният скиптър. Сдоби се с него след петдесет експедиции. Случва се за пръв път в цялата история на „Дименшън Куест“. — Момчето сбърчи чело. — За малко да го изгуби. Ама че бъркотия беше онази нощ.
Джейсън сякаш си припомняше истинска трагедия.
— Ще ни разкажеш ли?
— С Медикус и други от семейството бяхме на експедиция в Южните планини. Високи са и са много опасни. Търсехме магическото дърво. Нарича се Дървото на ясновидците. Открихме дома на Янна — кралицата на елфите — за която всички знаеха, но никой не я бе зървал. Много е известна.
— Тя е генериран герой, нали? — попита Боулинг.
— Да.
— Самата игра го е създала — напомни професорът на Данс.
Пояснението сякаш засегна Джейсън.
— Но алгоритъмът е страхотен. Тя изобщо не прилича на бот.
Боулинг кимна извинително.
— Поговорихме си с нея за Дървото на ясновидците. Обясни ни как да го намерим. Неочаквано ни се нахвърлиха воини от Северните планини. Впуснахме се в битка. Един глупак прониза кралицата с вълшебна стрела. Щеше да умре. Травис се опита да я спаси, но лековете му не помогнаха. Реши да се жертва. Започнахме да го разубеждаваме. Но той не отстъпи.
Момчето говореше със заразително страхопочитание. Данс напрегнато се приведе напред. И Боулинг не откъсваше очи от него.
— Продължавай, Джейсън.
— Та така. Когато някой умира, можеш да си предложиш живота на създанията във Висшата обител. Те започват да ти вземат жизнената сила и я прехвърлят на умиращия. Той може да се съживи, преди да изцедят всичките ти жизнени сили. Но понякога умираш. И другият умира. Умреш ли, защото си се жертвал, губиш всичко. Всичко, което си направил и спечелил, всичките си точки, ресурси, репутация. Просто се изпаряват. Ако беше умрял, Травис щеше да изгуби скиптъра, къщата, златото, крилатите си коне… Щеше да започне като новак.
— И той се реши?
Джейсън кимна.
— На косъм беше. Оставаха му капчици сила, но кралицата се съживи. Целуна го. Беше… беше ненадминато. После елфите ни помогнаха да разбием на пух и прах Северняците. Епическа нощ, човече! Удържахме славна победа! Играчите още говорят за нея.
— Ясно, Джейсън. Благодаря — кимна Данс. — Време е да излизаме от играта.
— Не ти ли се доигра? Тъкмо се понаучи как да се движиш.
— По-късно може би…
Момчето написа нещо и играта изчезна от екрана. Катрин си погледна часовника.
— Джон, ще изпратиш ли Джейсън у дома? Трябва да говоря с някого.
А към Б към В…