И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— О, да! Стана дума за пристанището. Травис спомена, че сигурно е чудесно да отплаваш за Санта Крус. — Кейтлин отмести поглед. — Май искаше да ми предложи да тръгна с него. Но се засрами.
— Значи може би се крие на някоя лодка — усмихна се Данс.
— Да, възможно е. Май говореше колко е прекрасно да пътешестваш с яхта.
— Добре… Ето друго. „Тя има повече приятели от мен. Аз излизам само с един-двама.“
— Да, спомням си го. Стана ми жал, че няма приятели. Поприказвахме.
— Травис спомена ли имена? Някой, при когото би могъл да отседне? Помисли си. Важно е.
Момичето присви очи, потърка коляно и въздъхна.
— Не.
— Няма проблем, Кейтлин.
— Съжалявам — отрони плахо тя.
Данс се усмихна отново. Готвеше се за следващия етап. Нямаше да е лесно — нито за момичето, нито за майка му, нито за самата нея. Но се налагаше.
Тя се приведе.
— Не си искрена с мен, Кейтлин.
— Какво? — примигна момичето.
— Не бива да говорите така на дъщеря ми — измърмори госпожа Гарднър.
— Травис не ми каза нищо такова — спокойно обясни Данс. — Измислих си го.
— Лъжете значи! — обади се майката.
Не точно. Подбираше си внимателно думите и изобщо не спомена, че ги е изрекъл Травис Бригам.
Момичето пребледня.
— Капан ли й поставяте? — нападна я госпожа Гарднър.
Точно така. Данс имаше хипотеза и искаше да я докаже. На карта беше поставен животът на много хора.
Не обърна внимание на майката и заговори на Кейтлин:
— Но ти се преструваше, че Травис наистина е разговарял за това в колата.
— Аз… аз просто се стараех да съм полезна. Неприятно ми е, че не знам повече.
— Не, Кейтлин. Мислеше си, че може наистина да сте разговаряли в колата. Но нищо не помниш, понеже си била пияна.
— Не!
— Напуснете веднага — нареди майката.
— Не съм приключила — отсече Данс.
Прецени, че заради интелектуалната атмосфера в семейството и механизмите на оцеляване в него по скалата на Майерс-Бригс Кейтлин е мисловен и възприемчив характер. Навярно по-скоро интровертен. И макар да използва различни похвати, когато лъже, в момента се проявяваше по-скоро като адаптор.
Мамеше за самосъхранение.
Ако разполагаше с повече време, Данс щеше да изтръгне истината по-бавно и по-заобиколно. Но типажът на Кейтлин й позволяваше да приложи повече натиск и да не отстъпва, както с Тами Фостър.
— Пила си на бала.
— Аз…
— Видели са те, Кейтлин.
— Пийнах малко, вярно.
— Преди да дойда, разговарях с няколко ученици, които са присъствали на бала. Казаха, че с Триш и Ванеса сте изпили бутилка текила, след като си видяла Майк с Браяна.
— Да… и какво?
— На седемнайсет си — ядоса се майка й. — Ето какво!
— Наредих да направят възстановка на инцидента, Кейтлин — с равен тон съобщи Данс и се приведе напред.
— Ще прегледам колата ти. Проучват всичко — седалките, огледалото за обратно виждане… И установяват дори височината на шофьора.
Момичето не помръдна. Само брадичката му потрепери.
— Време е за истината, Кейтлин. Много зависи от нея. Не бива да си играем с живота на хората.
— Каква истина? — прошепна майка й.
Данс не откъсваше очи от момичето.
— Онази нощ е карала Кейтлин. Не Травис.
— Не! — извика Вирджиния Гарднър.
— Така ли е, Кейтлин?
Момичето остана безмълвно. После главата му клюмна, раменете му се отпуснаха. Жестовете му издаваха болка и поражение. Негласният отговор беше „да“.
— Майк си тръгна, прегърнал онази кучка! — с пресекващ глас подхвана Кейтлин. — Знаех, че отиват да се чукат у тях. Исках да отида там, да…
— Достатъчно! — прекъсна я майка й.
— Млъкни! — изхлипа момичето. — Да, аз карах.
Вината най-сетне изплува на повърхността.
— След инцидента Травис те е издърпал на съседната седалка, а той е седнал на шофьорското място — продължи Данс. — Престорил се е, че той е карал. За да те спаси.
Спомни си разговора с Травис.
Не съм направил нищо лошо!
Беше усетила фалшивата нотка. Но си помисли, че лъже за нападението срещу Тами. Всъщност Травис е имал предвид катастрофата.
Идеята хрумна на Данс, докато разглеждаше къщата на Травис — Медикус, и семейството му в Етерия. Фактът, че в „Дименшън Куест“ момчето се вживява в ролята на лечител, а не на убиец, оборваше предположението й, че е склонен към насилие. После разбра, че Травис е пожелал да спаси живота на кралицата на елфите. Предположи, че е възможно да го е направил и в реалния живот — поемайки вината за инцидента, за да не отиде момичето, на което се е възхищавал, в затвора.