И няколко червени рози

Добър мотив за убийство.

— Благодаря, Ти Джей… А Чилтън даде ли ти списъка със заподозрени?

— Да.

— Набива ли се в очи някой друг?

— Засега не, шефе. Но се радвам, че нямам толкова врагове като него.

Данс се засмя. Сбогуваха се.

Продължи да наблюдава Клинт Авъри. Няколко пъти го беше виждала на снимки във вестниците и в новините. Лесно се запомняше. Макар и милионер, той се обличаше като останалите работници — синя риза със стърчащи от джоба моливи, кафяв работен панталон, ботуши. Ръкавите му бяха навити и откриваха татуировката върху косматата му ръка. В другата стискаше жълта каска. На колана му висеше голяма радиостанция. Нищо чудно да носеше и оръжие. Широкото му лице с мустаци издаваше непоколебимост.

Данс потегли с колата към портите. Авъри я забеляза. Присви очи и веднага разпозна, че колата е служебна. Прекрати незабавно разговора с мъжа с кожено яке, който бързо се отдалечи. Твърде бързо.

Паркира до няколко луксозни автомобила. „Авъри Кънстракшънс“ не участваше в безполезни начинания. Занимаваше се само със строителство. Наоколо се издигаха огромни халета със строителни материали, булдозери, камиони, къртачи и джипове. Имаше и циментов завод, и цехове за обработка на метал и дърво, огромни цистерни с дизел за машините и фургони. Главният офис се състоеше от няколко големи, функционални едноетажни крила. „Авъри Кънстракшънс“ не харчеше излишни средства за архитекти и дизайнери.

Данс се представи. Собственикът на компанията се ръкува сърдечно. Мрежата от бръчици покрай очите му се сгъсти, докато разглеждаше визитката й.

— Надяваме се да ни помогнете, господин Авъри. Чули сте, предполагам, за убийствата в района.

— За онова момче — убиеца с маската. Да. Разбрах, че днес е открита нова жертва. Ужасно. С какво мога да ви бъда полезен?

— Убиецът оставя кръстове край пътя — предупреждение, че няма да спре.

— Чух по новините — кимна той.

— Забелязахме нещо любопитно. Няколко кръста са намерени около ваши обекти.

— Така ли?

Той се намръщи и сключи вежди. Преувеличена реакция, или не? Данс се колебаеше. Мъжът понечи да извърне глава, но спря. Към сътрудника с коженото сако ли насочи инстинктивно поглед?

Всъщност няколко кръста наистина бяха оставени край строителни площадки. Навярно чисто съвпадение без съществено значение, понеже компанията участваше в множество проекти на полуострова.

— С какво да помогна?

— Искаме да разпитаме работниците ви дали са забелязали нещо необичайно.

— Като например?

— Подозрителни минувачи, странни обекти, следи от обувки или велосипедни гуми. Ето ви списък с местата.

Беше го подготвила в колата.

С угрижено лице той сгъна списъка и го прибра в джоба на ризата си. Скръсти ръце. Този жест не й разкриваше много, понеже нямаше време да анализира нормалното му поведение. Но скръстените ръце и кръстосаните крака са отбранителни жестове и обикновено сигнализират безпокойство.