И няколко червени рози

— Да седнем ли?

— Да вървим в слънчевата стая — предложи госпожа Гарднър.

Минаха през кабинета. На стената висеше диплома от Калифорнийския университет. Медицински колеж. Бащата на момичето.

Настаниха се. Майката и дъщерята седнаха на дивана, а Данс — на стол с твърда облегалка. Приближи го към тях и започна:

— Искам първо да споделя новината. Днес е извършено ново убийство. Чухте ли?

— О, не! — прошепна госпожа Гарднър.

Момичето замълча. Затвори очи. Лицето му — с ореол от руса коса — пребледня.

— Не разбирам как си могла да излизаш с него — ядосано прошепна майката.

— Мамо — проточи Кейтлин, — не съм излизала с него. Никога. С Травис? Как не!

— Искам да кажа… той е опасен.

— Кейтлин — намеси се Данс, — наистина се мъчим да го открием. Само дето късметът ни изневерява. Научавам повече за него от приятелите му, но…

— Тези деца от Колумбийския… — вметна майка й.

— Моля ви, госпожо Гарднър.

Жената я погледна обидено, но замълча.

— Завчера ви казах всичко, за което се сетих.

— Само още няколко въпроса. Накратко.

Данс придърпа още по-близо стола и извади бележник. Отвори го и прелисти съсредоточено страниците. Поспря и кимна.

Кейтлин се взираше неподвижно в бележника.

Данс се усмихна и я погледна в очите:

— Сега, Кейтлин, спомни си вечерта на бала.

— Аха…

— Разбрах нещо интересно. Разпитвах Травис, преди да избяга. Водех си бележки — кимна към бележника в скута й.

— Така ли? Разговаряли сте с него?

— Да. Не обърнах особено внимание, докато не се срещнах с теб и още неколцина. Но сега се надявам да изясним някои подробности, които ще ни подскажат къде се крие.

— Толкова ли е трудно да… — подхвана госпожа Гарднър сякаш несъзнателно. Но строгият поглед на Катрин я накара да замълчи.

— С Травис сте разговаряли. Онази нощ?

— Не съвсем.

Данс заразлиства бележника.

— Е, само накрая — добави момичето. — По време на бала той стоеше сам.

— Но в колата сте говорили, нали? — кимна Данс към бележника.

— Да, малко. Не си спомням много. Всичко ми е замъглено. Заради катастрофата и…

— Разбирам. Но ще ти прочета нещо и те моля да допълниш подробностите. Кажи ми, ако си спомниш нещо, казано от Травис преди инцидента.

— Добре.

Данс прегледа пак бележника.

— Така. Да започваме: „Къщата беше хубава, но от алеята ме побиха тръпки.“ — Катрин вдигна глава. — „Сметнах, че Травис може би се страхува от височини.“

— Да, за това говореше — кимна Кейтлин. — Алеята се виеше по хълма. Травис каза, че винаги го преследва страхът от падане. Погледна настрани и се възмути, че няма мантинела.

— Добре — усмихна се Данс. Момичето й отвърна плахо. Катрин се загледа в бележника. — Ами това? „Лодките са страхотни! Винаги съм искал да имам.“