И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Искате да ви дам списък с работниците, нали? Които са тук, откакто започнаха убийствата?
— Точно така. Ще ни бъде от полза.
— Трябва ви възможно най-бързо предполагам.
— Правилно.
— Ще се постарая.
Данс му благодари и се запъти към колата. Излезе от паркинга и пое по шосето. Спря зад тъмносиня хонда акорд. Отвореният прозорец на автомобила й бе на две крачки от този на Рей Каранео, седнал на шофьорското място в хондата по риза, но без вратовръзка. Само два пъти го беше виждала толкова небрежно облечен — на пикника на Бюрото и на нелепото барбекю в дома на Чарлс Овърби.
— Захапа въдицата — обясни тя. — Но не знам дали ще се хване.
— Как реагира?
— Трудно е да се каже. Нямах време да го наблюдавам. Но долових, че се старае да се държи спокойно и дружелюбно. Зад невъзмутимата фасада обаче изглеждаше нервен. Усъмни ме и един от помощниците му.
Описа мъжа с кожено яке.
— Проследи ги, ако тръгнат нанякъде.
— Да, мадам.
Патриша Чилтън отвори вратата и кимна на Грегъри Аштън — мъжа, когото съпругът й на шега, но и с лека ирония наричаше Свръхблогър.
— Привет, Пат — поздрави той.
Ръкуваха се. Стройният мъж в скъпи памучни панталони и елегантно спортно сако кимна към патрулката на улицата.
— Полицаят не пожела да ми обясни, но е тук заради убийствата, нали?
— Просто вземат мерки.
— Следя новините. Сигурно сте доста притеснени.
— Меко казано — усмихна се стоически тя. — Кошмарно е.
Радваше се, че може открито да сподели чувствата си. С Джим невинаги й се удаваше. Стараеше се да го подкрепя. Всъщност понякога ролята му на безкомпромисен журналист я вбесяваше. Разбираше, че е важно, но на моменти просто мразеше блога.
А сега… излагаше на риск семейството и ги принуждаваше да се местят в хотел. Сутринта помоли брат си — едър мъж, участвал в колежанския отбор по ръгби — да заведе децата на лятното училище, да остане с тях и да ги прибере у дома.
Пат заключи вратата.
— Да ви донеса ли нещо?
— Не, няма нужда, благодаря — отвърна Аштън.
Патриша го поведе към кабинета на съпруга си. Погледна през прозореца и се намръщи.
Човек ли се криеше в храстите зад къщата?
Спря.
— Какво има? — попита Аштън.
Сърцето й затуптя лудешки.
— Аз… нищо. Сигурно е сърна. Нервите ми са обтегнати докрай.
— Нищо не виждам — погледна той през прозореца.
— Изчезна. Каквото и да е било — каза Патриша.
Наистина ли? Не беше сигурна. Но не искаше да тревожи госта.
Влязоха в кабинета на Джим.
— Грег е, скъпи — съобщи тя.
— А, точно навреме!
Ръкуваха се.
— Грег каза, че няма нужда от нищо. А ти, скъпи?
— И аз. Още един чай и няма да изляза от тоалетната.
— Е, ще ви оставя да си вършите работата. Заемам се пак с багажа.
Сърцето й отново се сви при мисълта, че трябва да отседнат в хотел. Не искаше да напуска дома си. Поне момчетата щяха да се зарадват на приключението.
— Всъщност — започна Аштън — изчакай малко, Пат. Искам да заснема как работи Джим, за да го пусна в блога. Добре е и ти да се включиш.
Мъжът постави куфара си върху масата и отвори капака.
— Аз ли? — ахна Патриша. — О, не! Косата ми е ужасна. И не съм си сложила грим.
— Първо, изглеждаш прекрасно — успокои я Аштън.
— И най-важното — прическите и гримът нямат значение. Влоговете залагат на автентичността. Вече заснех дузина семейства. Позволявам единствено малко червило.
— Добре, добре — разсеяно отвърна тя. От ума й не излизаше сянката, която зърна в задния двор. Реши да предупреди полицая отпред.
— А и камерата е със скромна резолюция — засмя се Аштън и й показа малката уебкамера.
— Нали няма да ми задаваш въпроси? — стреснато попита тя. Само блогът на Джим имаше стотици хиляди посетители. А на Грег — навярно много повече. — Ще изглеждам глупаво.
— Само две-три думи. Ще опишеш какво е да си омъжена за блогър.
— Има какво да сподели — засмя се съпругът й.
— Ще използваме стопкадър, колкото пожелаеш — увери я Аштън, постави триножника в ъгъла на стаята и закрепи камерата.