Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Церемониалмайсторът им направи знак да застанат от двете му страни. После извика:
— ДОБРЕ ДОШЛИ В ЧЕРВЕНАТА ОПЕРА!
При тия думи цялата тълпа изрева и скочи на крака — единствено в ложата на Матераците мъжете останаха да седят и подвикваха, а жените ръкопляскаха безразлично. Така или иначе това не беше каймакът на Матераците — висшата аристокрация избягваше да се меси във вулгарни събития като днешното. Макар и уважаван заради високата си позиция във военната йерархия, Соломон Соломон все пак беше внук на човек, натрупал богатство от търговия със сушена риба. Все пак няколко високопоставени личности бяха пристигнали в последния момент, включително начумереният маршал, и гледаха от грижливо прикритите частни ложи, похапвайки пресни скариди. В секцията, запазена за Монд, свирепата омраза към Кейл избухна под формата на море от ръце, размахани срещу него, и подигравателен хор: БУМЛАКАЛАКАЛАКА БУМЛАКАЛАКАЛАКА ТАК ТАК ТАК.
Високо горе на Западната трибуна някакъв сръчен разбойник или хулиган, успял да мине през обиска на разпоредителите, метна умряла котка, която описа дъга и тупна върху пясъка само на пет-шест метра от Кейл сред одобрителния рев на публиката.
Паниката се развилия из душата на Кейл, сякаш някакъв бент бе събирал страха му през всичките тези години, а сега рухваше и помиташе цялата му храброст, твърдост и жажда за живот. Дори гръбнакът му се разтресе от страх, когато церемониалмайсторът му подаде меча. Чувстваше се тъй слаб, че едва посегна да го изтегли от ножницата. Тежестта на оръжието го принуди да отпусне ръка край тялото си. Не оставаше нищо освен усещания — за горчивия вкус на смърт и ужас по езика му, парещите лъчи на яркото слънце, рева на тълпата и стената от лица. Тогава церемониалмайсторът вдигна ръце. Тълпата стихна. После той рязко отпусна ръце. Тълпата изрева като един колосален звяр и Кейл видя как човекът, който щеше да го убие, вдигна меча и предпазливо се отправи към разтрепераното от паника момче.
Дълбоко в душата му нещо крещеше за закрила, умоляваше да бъде спасено: ИдрисПюк, спаси ме, Леополд Випонд, спаси ме, Хенри и Клайст, спасете ме, Арбел, спаси ме. Но вече никой не можеше да му помогне освен човекът, когото ненавиждаше най-много. Именно Изкупител Боско го спаси от смъртоносния удар и червената кръв по пясъка — спаси го с дългите години насилие, с всекидневните страхове и сълзи. Водите на ужаса замръзнаха, започвайки от гърдите му. Докато Соломон Соломон бързо кръжеше около него, студенината слезе надолу през сърцето и стомаха, разля се в бедрата и после в ръцете. За броени секунди, също като вълшебно лекарство против мъчителна болка, в него се възроди старото, познато и спасително безразличие към смъртта и страха. Кейл отново бе същият както преди.
Стреснат първоначално от неподвижния Кейл, Соломон Соломон бързо премина в атака с вдигнат меч и напрегнат, съсредоточен поглед — вестител на жестоката смърт. Достигна дистанцията за удар и спря за момент. Двамата се спогледаха. Тълпата замлъкна. Кейл виждаше всичко като през тунел: една старица от публиката му се усмихваше като любяща баба и същевременно плъзгаше показалец по гърлото си, мъртвата котка лежеше вкочанена на пясъка като зле изработена играчка, една млада танцьорка до ръба на арената бе зяпнала от тревога и страх. А противникът му пристъпваше от крак на крак и хрущенето заглушаваше крясъците на безкрайно далечната тълпа. После Соломон Соломон събра цялата си сила… и замахна.
Кейл приклекна, мина под ръката му и нанесе удар надолу, докато мечът на Соломон Соломон се опитваше да го разсече на две. Бяха си разменили местата — тълпата ревеше, отчаяно възбудена и объркана. И двамата изглеждаха невредими. Тогава нещо прокапа от ръката на Кейл, после шурна. Малкият пръст на лявата му ръка беше отсечен и лежеше на пясъка, дребничък и смешен.
Кейл отстъпи назад. Болката изведнъж връхлетя — ужасна и непоносимо мъчителна. Соломон Соломон гледаше и се наслаждаваше на кръвта и страданието. Имаше още време до края, но убийството вече беше започнало да става реалност. Когато тълпата забеляза кръвта по пясъка, из цялата Опера се надигна все по-мощен рев. Някои дюдюкаха, други насърчаваха по-слабия, Матераците крещяха възторжено, откъм трибуната на Монд долиташе подигравателен вой. После тълпата бавно стихна, докато Соломон Соломон, вече уверен, че всичко е в негова власт, чакаше загубата на кръв, болката и страхът от смъртта да си кажат думата.