Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Тя му подаде бележка. Кейл я взе и строши изящния печат.
Обичам те. Моля те, върни се при мен.
Цяла минута никой не проговори.
— За какво съжаляваш? — попита Кейл.
— Аз съм виновна, че си тук.
Клайст изсумтя презрително, но не каза нищо. Без да откъсва очи от нея, Кейл подаде бележката на Хенри Мъглата да я пази.
— Моят сумтящ приятел се опита да каже, че сам съм си виновен. Не те щадя. Наистина е така.
Както всеки друг в нейното положение, тя пожела да се увери в прошката и мъничко прекали.
— И все пак си мисля, че вината е моя.
— Както кажеш.
Тя изглеждаше тъй покрусена, че Хенри Мъглата жалостиво протегна ръка и я изведе в още по-мрачния коридор.
— Голяма съм глупачка — каза тя, разплакана и сърдита на себе си.
— Недей да се измъчваш. Той искрено каза, че не си виновна. Просто в момента го вълнува съвсем друго.
— Какво ще стане?
— Кейл ще победи. Той винаги побеждава.
Тя отново стисна ръката му и го целуна по бузата. Обзет от странни чувства, Хенри се загледа след нея, после се върна в чакалнята.
Оставаха десет минути. Безмълвно и машинално Кейл започна загрявка за боя. Клайст и Хенри Мъглата се присъединиха към него — размахваха ръце, изпъваха крака, тихичко пъхтяха в сумрачната стая. После някой удари с юмрук по вратата.
— Моля ви, господа, време е.
Момчетата се спогледаха. След кратка тишина резето на вратата в другия край на стаята рязко щракна. Тя се отвори бавно, със скърцане, и светъл лъч проряза полумрака, сякаш самото слънце чакаше Кейл навън. Ярката светлина нахлуваше като вихър, опитващ да ги отхвърли към безопасните сенки.
Докато тръгваше напред, Кейл отново чу последните й думи: „Избягай. Махни се. Моля те. Какво значение има всичко това за теб? Избягай.“
С няколко крачки той достигна прага и излезе навън под обедното слънце. Часът беше два.
Светлината го заслепи, в ушите му нахлу дивият рев на тълпата. Докато правеше десет, петнайсет, двайсет крачки напред, очите му постепенно привикнаха и той видя не стената от трийсет хиляди изкривени и крещящи лица, а само мъжа, който чакаше в центъра на арената с два меча в ръцете. Опита се да не търси с поглед Соломон Соломон, но не успя. На трийсет метра вляво от него Соломон Соломон вървеше право напред, гледайки само човека в средата на арената. Изглеждаше грамаден, далеч по-висок и широкоплещест, отколкото си го спомняше Кейл, сякаш бе пораснал двойно от последната им среща насам. Кейл смаяно усети как ужасът го лишава от силата, която му вдъхваше решимостта за победа почти през половината му живот. Сух като пясък, езикът му залепна за небцето, бедрените мускули го боляха и едва удържаха тежестта на тялото, струваше му се непосилно да повдигне ръце, а в ушите му сякаш бучеше огън, заглушаващ дори шума на тълпата, крясъците, дюдюканията и песните. Няколкостотин войници бяха подредени по ръба на амфитеатъра, на четири метра един от друг; озъртаха се ту към тълпата, ту към арената.
Вироглавците с цилиндри на главите пееха радостно:
После те вдигнаха ръце над главите си и запляскаха в такта на нова песен, марширувайки с високо вдигнати колене.
Опитвайки да ги надвикат и в същото време да раздразнят участниците, Лолардите с цилиндри възторжено пееха:
Всяка стъпка напред струпваше върху Кейл все по-тежък товар, сякаш слабостта и страхът, разбудени в него за пръв път от толкова време, вилнееха из стомаха и мозъка му.
Най-сетне достигна целта. Соломон Соломон стоеше до него, пламнал от ярост и мощ като второ слънце.