Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Настя отвори папката и извади листа с плана на вътрешното помещение на клуб „Селена“. Помещението имаше сложно разпределение, тук явно не можеше да се мине със заснемане само от три точки. За да попаднат пред камерите всички посетители без изключение, тези камери трябваше да бъдат най-малко седем. Много… И като се имаше предвид, че това беше последният шанс Фена да бъде намерен по стария изпитан метод на личното наблюдение, трябваше да бъдат изпратени и повече оперативни работници. Шансът наистина беше последен, защото или Фена щеше да бъде открит след днешната изява, или тези изяви трябваше да бъдат прекратени до залавянето на престъпника. Не можеха да рискуват повече с живота на хората. Виж, само днес… Да рискуват ли, или не? Страшно е… Отговорността е огромна. Някъде по улиците ходи момиче или момче, решава проблемите си, гради планове за бъдещето, страда от несподелена любов или обратното, лети от щастие, седи и чака на опашка за зъболекаря, купува си цигари, готви се за изпити, кани се довечера да се позабавлява в клуб „Селена“ и дори не подозира, че някъде наблизо го дебне луд убиец, а в една красива жълта сграда на улица „Петровка“ седи глупавата и непохватна подполковник Каменская и решава неговата или нейната съдба — ще ги срещне ли днес убиецът, или не. Възможността за тази среща не е предопределена окончателно, нали не е задължително днес в клуба да се намери човек, който на висок глас ще говори гадости за Светлана Медведева, а дори да се намери такъв, не е задължително Фена да го чуе. Но от решението на въпросната Каменская зависи главното: дали ще има такова място, където тази среща може да се състои. Ако има, вероятността за среща и съответно смърт е около четирийсет процента, но пък вероятността престъпникът да бъде заловен е около осемдесет. Ако няма такова място, човекът ще остане жив. А престъпникът най-вероятно — свободен. И след това непременно ще убие някого другиго. Е, кое е по-доброто? Какво да избере? Трябва да събере смелост и да поеме отговорността за решението.
— Виктор Алексеевич, а вие често ли сте били принуден да вземате такива решения? — попита тя, след като вдигна глава.
Гордеев стана от фотьойла, направи крачка към прозореца и го отвори с рязко движение. В кабинета нахлуха звуците на минаващите по „Петровка“ автомобили и монотонното шумолене на дъжда.
— Направи лисичарник тука, не може да се диша от твоите цигари — промърмори той. — Дали ми се е налагало да вземам такива решения ли? Налагало ми се е. Е, и какво?
— И често ли се е оказвало, че решението ви е било неправилно?
— И това се е случвало.
— И загивали ли са хора?
— Случвало се е. Стасенка, съществуват определени закони и те са писани за всички. Може да не ти харесват, но ти не можеш да не ги спазваш. Човек не може да изживее живота си, без да взема никакви решения. Камо ли да работи, без да взема решения. Ако този човек работи в криминалната милиция, неговите решения често са свързани с успешното залавяне на престъпник или невъзможността той да бъде заловен. Ако работи в отдела по убийствата, тези решения са свързани с вероятност за залавяне на убиец, чуваш ли — на убиец, а не на джебчия, а убиец, който се разхожда на свобода, е и потенциална опасност за други хора, за техния живот. Не може да работиш във втори отдел на Московското управление на вътрешните работи и да не се страхуваш, че решението ти може да струва нечий живот — просто няма начин. Трябва добре, да запомниш това. А ти се опитваш да избегнеш отговорността и да я прехвърлиш на мен.
— Аз не…
Гордеев я спря с жест на ръката и продължи:
— Да, опитваш се. Аз дълго те пазих от такива ситуации, ти мислеше, анализираше, всички се съветваха с теб, но решенията вземаше не ти, а аз. Или човекът, когото бях назначил за старши по случая. Днес е твой ред, малката. Нали си подполковник, а аз вече съм старичък и всеки ден може да се случи онова, което и двамата с тебе не желаем, но което е абсолютно неизбежно. Аз ще си отида, а ти ще продължиш да работиш. И на никой друг началник няма да можеш да обясниш как си се издигнала до такъв висок чин в криминалната милиция, без изобщо да умееш да вземаш решения. Не мога да те зарежа тук сама, без да съм те научил на най-важното — да поемаш отговорност. Смятай, че това е хирургическа операция: боли, страшно е, но се налага. Искаш ли да знаеш какво решение бих взел днес на твое място?