Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Пеша или с кола?
— Ресторантът беше близо до тях, изпратих я пеша. Тя искаше да се разходи, оплакваше се, че я боли глава, в техния салон е малко задушно.
Алик беше строго последователен в спомените си и Доценко не му пречеше да навлиза в подробности — така беше дори по-добре. Нека си насочи мозъка към вечерните изпращания, а после току-виж нужният спомен изскочил сам. Михаил търпеливо очакваше края на разказа и в резултат изясни, че през последната седмица Алик е изпращал Альона само два пъти — в неделя и във вторник. В сряда Альона не е работила в салона, не е била на смяна. Самият Алик в сряда пътувал до Подмосковието, където го изпратил началникът му по някаква задача, а когато се върнал, се обадил на Альона, за да обсъдят какво ще правят, и се оказало, че тя има две поръчки за работа — в девет и в единайсет вечерта. Срещата не се получавала и двамата единодушно решили, че не си струва да скърпват някакъв си половин час, а най-добре да се видят на другия ден, в четвъртък, както обикновено, след затварянето на салона. А в сряда вечерта Альона била убита.
— А сега, Алик, постарай се да си спомниш дали в неделя и вторник не сте виждали на улицата някакъв мъж, един и същ? Млад, приблизително на вашата възраст, висок, светлокос.
Младежът се замисли, после отрицателно поклати глава.
— Май не сме. Аз поне не си спомням такъв. Но, честно казано, не съм обръщал внимание. Вероятно смятате, че престъпникът я е следил? — тревожно попита той.
— Така смятам. Дебнел е момент, когато Альона ще бъде сама и наоколо няма да има хора. Със сигурност е бил близо до ресторанта, където сте вечеряли в неделя, и е наблюдавал как си тръгвате. Определено е вървял след вас с надеждата да се разделите, преди да стигнете до нейния вход. Вие да свърнете към метрото, а тя да продължи сама. Същото е станало и във вторник. Той е бил някъде наблизо. Затова е много важно да си спомните всички хора, които са попадали пред очите ви, когато сте изпращали Альона.
Алик много се стараеше, но не можа да си спомни никого. Той изобщо не твърдеше, че по улиците е било безлюдно, не, имало хора, но той не се заглеждал в тях. Какво пък, жалко наистина, но Доценко имаше в резерв още един похват, който понякога даваше добри резултати.
— Хайде сега да отидем при този ресторант и заедно да извървим пътя, по който сте минали с Альона в неделя. А после — маршрута ви за прибиране към дома й във вторник — предложи той.
— Но защо? — тъжно попита Алик. — Точно сега не съм в подходящо за разходки състояние…
Доценко отдаде дължимото на неговото самообладание. Тази сутрин Алик бе научил, че любимото му момиче е било убито, след което седеше пред него вече цели три часа и старателно отговаряше на въпросите му, без изобщо да демонстрира душевното си състояние. Михаил нито за миг не се бе съмнявал, че на момчето му е тежко, но то го показа едва сега.
— Моля ви, Алик — твърдо каза Доценко. — Налага се да го направим. Това е последното, което може да помогне.
— Е, добре тогава — въздъхна младежът.
— Колко е хубаво, че жегата най-сетне свърши.
Гордеев отново погледна към прозореца и поклати глава, сякаш изведнъж се усъмни в думите си. Разбира се, времето не беше приятно, от сутринта бе започнал да ръми ситен студен дъжд, въздухът беше неприятно влажен, а небето, плътно покрито със сиви облаци, напомняше безнадеждно спусната след края на спектакъл завеса.
— Интересно е устроен човекът обаче, нали? Когато беше горещо, всички мечтаехме да се захлади, а когато се захлади, пак не ни харесва.
— Защо пък — възрази с усмивка Настя, — на мен дори много ми харесва.
— Ха, вярно ли? А кой завчера ми умираше от промените в налягането? Аз ли? На кого дадох лекарство?
— Е, то беше завчера, Виктор Алексеевич, а днес съм като роена китка, бодра и весела.
— И главата ли ти мина?
— Сякаш изобщо нямам глава — увери го Настя. — Нищо не чувствам. Та какво да правим според вас, Виктор Алексеевич? Все още можем да отменим днешната сценична изява на „Би Би Си“. Да я отменим ли, или не?
— Ами аз откъде да знам! — избухна полковникът. — Защо търсиш съвет от мен? Сама мисли! Назначил съм те за старша, така че мисли.
Настя наведе глава и започна съсредоточено да чертае на листа пред себе си стрелки и кръгчета. Да я отменим ли, или да не я отменяме? Ако предположим, че в понеделник Фена наистина не е бил в клуб „Протон“, а пък вече е убил човека, който не му е харесал при предишната изява на Медведева, можем да отменим днешната и да бъдем сигурни, че в близко време нова жертва няма да падне. Ако отменим изявата, ще спасим потенциалните жертви, но след това ще се опитваме да търсим Фена практически слепешката. Ако пък направим още едно скрито видеозаснемане тази вечер, има шанс, и то голям, да успеем да го открием. Или с лично наблюдение, или утре с помощта на Женя Рубцова. Има обаче опасност, и то голяма, Фена да дойде за днешното изпълнение на Светлана, но отново да го изпуснем. А Женя утре сутринта да не може да го разпознае. А след няколко дни да получим още един труп. И този труп ще лежи на съвестта на човека, който вземе решение да не отменя изявата на групата „Би Би Си“ в нощния клуб „Селена“.