Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
През следващите няколко дни Клей стана известен сред подчинените си в офиса като Бандита, като новият му прякор постепенно измести Краля на исковете. Клей се усмихваше, сякаш за него това беше голяма чест.
— Само преди година никой не ме споменаваше — похвали се той. — А сега не могат да ми се наситят.
Ала зад заключените врати на кабинета той беше силно притеснен и се укоряваше заради привързаността, с която бе завел делото срещу „Гофман“. Обстоятелството, че досега никой от някогашните му приятели не бе пожелал да се прикрепи към иска му, дълбоко го разстройваше. Нападките в пресата не му даваха мира. До този момент никой не се бе обадил, за да го защити. Пейс бе изчезнал вдън земя, в което нямаше нищо необичайно. Само дето Клей имаше жизнена нужда от него.
Четири дни след подаването на иска Пейс му се обади от Калифорния.
— Утре е големият ден — заяви той.
— Имам нужда да чуя нещо окуражаващо — прекъсна го Клей. — Какво става с доклада?
— Не мога да ти отговоря — каза Пейс. — И стига с тия телефонни разговори. Някой може да ни подслушва. Ще ти обясня, когато съм във Вашингтон.
Някой може да подслушва? От коя страна — тази на Клей или тази на Пейс? И кой може да е този някой? Клей го чакаше още една безсънна нощ.
Изследването на Американския съвет по застаряването първоначално предвиждаше наблюдения върху двайсет хиляди жени на възраст между четирийсет и пет и седемдесет и пет години в течение на седемгодишен период. Половината от тях бяха приемали ежедневна доза максатил, а другата половина — плацебо. Само след четири години изследването бе преустановено, понеже резултатите бяха отчайващи. При тревожно висок процент от пациентките бе установен повишен риск от рак на гърдата, сърдечни заболявания и мозъчен удар. Така например в групата на приемалите препарата рискът от рак на гърдата бе увеличен с 33 процента, от инфаркт с 21 процента и от удар с 30 процента.
В изследването се прогнозираше, че на всеки сто хиляди жени, приемали „Максатил“ за период над четири години, при четиристотин ще се развие рак на гърдата, при триста някаква форма на сърдечно заболяване, а други триста щяха да получат умерени до силни мозъчни удари.
Следващата сутрин този доклад излезе в пресата. Акциите на „Гофман“ понесоха нов удар, като се сринаха до 51 долара едната. Клей и Мълрони прекараха целия следобед пред телевизора и компютрите си в очакване някаква официална реакция на фирмата да се появи по кабелните канали и в интернет сайтовете. Такава нямаше. Същите репортери, които бяха полели Клей с вряла вода в деня след завеждането на иска, сега пропуснаха да го потърсят за коментар по доклада. Самата случка бе спомената съвсем накратко в пресата на следващия ден. „Уошингтън Поуст“ пусна твърде кратко резюме на доклада, като името на Клей изобщо не се цитираше. Той се почувства отмъстен, но и забравен. Толкова много имаше да каже на критиците си, но никой не искаше да го чуе.
Единствено лавината от телефонни обаждания на жени, ползвали „Максатил“, донякъде облекчаваше притеснението му.
Гълфстриймът имаше нужда от малко разходка. Осем дни не бе изкарван от хангара, а на Клей му се летеше. Той натовари Ридли на борда и пое на запад, първо към Лас Вегас, макар никой от офиса да не знаеше, че смята да се отбива там. Клей се водеше в командировка, при това много важна. Имаше насрочена среща с великия Дейл Мунихъм от Тусон; темата беше „Максатил“.
Клей и Ридли прекараха две нощи в Лас Вегас, в един хотел с истински гепарди и пантери, които се разхождаха в миниатюрния резерват пред главния вход. Клей загуби 30 000 долара на блек джек, докато в това време Ридли пръсна 25 000 за покупки в дизайнерските бутици, с които беше изпълнено огромното фоайе. Оттам гълфстриймът ги отнесе в Тусон.
Офисът на „Мот и Мунихъм“ се намираше в изоставена железопътна гара, специално преоборудвана за целта, като с времето бе придобила очарователно занемарен вид. Някогашната чакалня служеше за фоайе и приемна; в двата й края бяха поставени бюра с две секретарки — на почетно разстояние една от друга, сякаш имаше опасност да се сбият. Отблизо се виждаше, че и двете едва ли са в състояние да нападнат когото и да било — бяха над седемдесетте, всяка зареяна в някакъв си неин свят. Фоайето представляваше нещо като музей, където беше изложена колекция от предмети, ползвани от Дейл Мунихъм като доказателствен материал по разни дела. Във висок стъклен шкаф беше изложен газов бойлер, а на бронзова табелка над вратичката се посочваше името на делото и размера на полученото обезщетение: 4,5 милиона долара, 3 октомври 1988 г., окръг Стоун, Арканзас. Имаше и повреден триколесен мотор, който бе струвал на „Хонда“ 3 милиона долара в Калифорния, както и евтина карабина, която до такава степен бе възмутила един съдебен състав в Тексас, че съдът бе присъдил на ищеца 11 милиона. Имаше още десетки дефектни или опасни предмети: моторна косачка, овъглено шаси на „Тойота Селика“, промишлена бормашина, неизправна спасителна жилетка, прегъната на две стълба. На стените висяха изрезки от вестници и големи снимки на великия адвокат в момента, когато връчва чековете на своите пострадали и ощетени клиенти. Клей — сам, понеже Ридли отново беше по магазините — пристъпваше с любопитство от витрина на витрина, очарован от завоеванията на домакина си, без да си дава сметка, че го бяха накарали да чака вече близо час.