Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Виж, Патън, ние гледаме на нещата по различен начин. — Ръката му се пресегна зад гърба, търсейки стола. Най-после го откри и тялото му се срути тежко.
— Не съм единственият, който е пас. Солсбъри, Дидие, Карлос от Маями… Познавам един тип в Чикаго, който е събрал доста случаи, но засега се колебае да заведе иск. Знам ли, може ти да се окажеш прав. Може пък ние да не сме догледали нещо.
Френч пускаше въдици.
— Изровихме мръсното пране — каза Клей. Разбира се! Федералният доклад! С който той — Клей — разполагаше, а Патън Френч не. Най-после успя да си поеме дълбоко дъх, а кръвта му отново тръгна по жилите.
— Гледай да си изпипаш добре работата, Клей. Тия типове са опасни. Пред тях старият Уикс и другите мухльовци от „Акърман“ са като църковен хор.
— Теб май те е страх, Патън? Изненадваш ме.
— Не ме е страх. Ако имаш обаче и една дупка в обвинението и доказателствения материал, ще те изядат с парцалите. Във всеки случай не се надявай на бързо споразумение.
— С нас ли си?
— Не. Този случай не ми харесва, нито преди шест месеца, нито сега. Освен това аз вече тъка на няколко стана. На добър час!
Клей затвори вратата на кабинета си и я заключи. Отиде до прозореца и поне пет минути стоя неподвижен, докато усети, че ризата му лепне на гърба. Потърка челото си и откри едри капки пот.
28
Заглавието на първа страница в „Дейли Профит“ крещеше: НЯКАКВИ СИ МИЗЕРНИ СТО МИЛИОНА НЕ СТИГАТ! По-нататък ставаше още по-зле. Статията започваше с кратък абзац за „с нищо неоправдания“ групов иск, заведен предишния ден срещу „Гофман“, една от най-уважаваните фирми за производство на потребителски стоки в Америка. Превъзходният препарат „Максатил“, който бил помогнал на безброй американски жени да преодолеят кошмара на менопаузата, сега бил обект на коварна атака от страна на същите кръвожадни акули, които били довели до фалит „А.Х. Робинс“, „Джонс Манвил“, „Оуенс-Илинойс“ и практически цялата останала азбестова промишленост на Америка.
Тонът на статията се извисяваше в кресчендо, когато стана дума за главния злодей — някакво самонадеяно вашингтонско парвеню на име Клей Картър, който — според добре информирани източници — нито веднъж през живота си не бил пледирал по гражданско дело пред състав от съдебни заседатели. Което не му попречило да спечели 100 милиона долара само за миналата година от лотарията на масовите искове. Очевидно репортерът разполагаше с цял взвод надеждни източници, готови да се притекат при нужда. Първият от тях беше някакъв високопоставен служител от Търговската камара на САЩ, който бълваше огън и жупел против системата на съдопроизводство и против адвокатите в частност. „Клей Картъровците на този свят могат само да заразят останалите със собствената си алчност. В тази страна има повече от милион адвокати. Ако един неизвестен новобранец може да спечели такива пари от групов иск за толкова кратко време, то нито една сериозна компания не може да се чувства в безопасност.“ Някакъв професор по право от факултет, за който Клей никога не бе й чувал, заявяваше: „Това са безскрупулни типове. Алчността им е безгранична, но точно от алчност те ще извият врата на гъската, която снася златните яйца.“ Един празноглав конгресмен от Кънетикът се бе възползвал от възможността да призове за незабавна реформа в законодателството, за която дори бил подготвил законопроект. Насрочени били спешни изслушвания в неговата комисия, а мистър Картър щял да получи призовка, за да даде показания пред Конгреса.
Неназовани източници от „Гофман“ споделяха, че компанията имала намерение да се защитава най-енергично, че тя никога нямало да се поддаде на шантажа на груповите искове и че веднага щом станело възможно, щяла да поиска да бъде обезщетена за всички съдебни и адвокатски разноски, произтичащи от отправените срещу нея безобразни, с нищо неоправдани обвинения.
Междувременно акциите на компанията били поевтинели с 11 процента, което се равняваше на 2 милиарда долара — все заради този необоснован иск. „Защо акционерите на «Гофман» да нямат право да съдят Клей Картър?“ — се бе провикнал професорът от неизвестния юридически факултет.
Новините не бяха приятни, но Клей не можеше да си позволи да ги игнорира. Редакционна статия в „Инвестмънт Таймс“ призоваваше Конгреса да се заеме по-сериозно със съдебната реформа. В статията се акцентираше върху факта, че младият мистър Картър е натрупал огромно състояние за по-малко от година. Той се описваше като обикновен „бандит“, чиито злоупотреби и кражби можело само да подтикнат и други бандити и мошеници да се съдят с всеки, който им се изпречи насреща.