Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Стрейкър млъкна и точно в този момент на вратата се почука. Един от неговите сътрудници влезе в стаята.
— Съжалявам, че ви безпокоя, сър — каза той, — но току-що получихме от Ливан доклада, който искахте.
Стрейкър кимна, посочи му един стол и попита:
— Има ли нещо в него, Харпър? Ще го прочета по-късно, но сега ми кажете набързо има ли нещо заслужаващо интерес?
Бяха отправили запитвания към разузнавателните служби на различни страни за търговците на оръжие, но засега без резултат. Отговорите бяха винаги едни и същи. Доколкото било известно, не били регистрирани продажби на представители на фашистки групи, немски или други. Даже и търговците на оръжие си имали етичен кодекс. Да, имало запитвания няколко пъти от иранци, някои от името на правителството на шаха, други от частни организации. Да, били извършени плащания за доставки чрез Благотворителното дружество за подпомагане на мюсюлманите — било обяснено, че това е европейско лоби, създадено от фондацията „Пахлави“ по указание на шаха. Продадените по този начин оръжия не били транспортирани директно до Иран, а до правителствен служител в Афганистан, който, поне така се предполагало, уреждал тайното им прехвърляне през границата. Защо тази секретност ли? А! Това било нещо, за което никой не питал в този бизнес.
След това някой си бе спомнил Михаил Антониус, бивш сътрудник на Джордж Атия, ливанския християнски оръжеен търговец. Те заедно били замесени в доставките на оръжие за християните в началото на Ливанската гражданска война. В края на 1975 година Бейрут бе станал център на обширна оръжейна търговия, с мрежа по цялото земното кълбо. Но докато палестинците имали сравнително лесен достъп до оръжие, доставяно им от Сирия, Иран и Либия, то християните били принудени да си доставят оръжие от чужбина по море. Много пари сменили първо началния си собственик — оценките варираха от двеста до шестстотин милиона долара, предвид големите доставки на оръжие и боеприпаси. Никой не знаеше откъде идват парите, но между предполагаемите източници бяха ЦРУ, Израел, местни бейрутски банки, финансисти от Западна Германия, Ватикана… и Иран.
Твърдеше се, че Антониус е човекът, който знае най-много за международната търговия с оръжие — повече от всеки друг жив човек, и в миналото винаги бил в добри отношения с ЦРУ, макар някои хора да предполагаха, че е поддържал същите връзки и с КГБ. Били дадени инструкции на централата на ЦРУ в Бейрут да уреди среща с Антониус и да установи какво знае той. И според Харпъровото резюме на доклада, той наистина знаеше много.
— Сър, според Антониус БДПМ в Цюрих е оказало твърде значителна подкрепа на ливанските християни, особено в закупуването на оръжие — докладва Харпър.
— На християните? Сигурен ли сте? — запита Пайк изненадано.
— Да, сър. Това е съвсем ясно, сър. Има показание, че БДПМ обяснили на Антониус, че те са шиити и предпочитат да помогнат на християните, отколкото на мюсюлманите сунити. Но съвсем не изглежда, че са го правили безкористно. В замяна на помощта си те поискали от Антониус да закупи повече оръжие, отколкото били собствените му нужди. Според него то трябвало да се изпрати в Иран.
Стрейкър подсвирна и се облегна назад.
— Браво! Каква фасада! Всички знаят, че християните са на пазара тук и в Европа. Те бяха във война, така че никой не би помислил за излишъци, отиващи някъде другаде. Някакви подробности за това как е организирано?
— Да, сър. Те обикновено получават оръжие през Марсилия, Испания, Италия и Гърция. Бившите ливански доставчици в Западна Африка също въртят оживена търговия, като изпращат товара през Казабланка направо в Средиземно море. Очевидно част от тези пратки са отклонявани в Средиземно море за Турция, откъдето са извозвани през Анадола в Иран. Какво е ставало след това, Антониус каза, че не знае.
— И нито един път никой от тези товари не е бил спиран?
— Не, доколкото е известно на Антониус.
— Имате ли представа за номенклатурата на доставките?
— Да, сър, списъкът е доста подробен. Много автомати — френски МАТ-49, немски „Хеклер“ и „Кох МР5-АЗ“, също така новата скъсена версия на техния МР-5К и голямо количество от нашия „КАМ-Стат Х-9111“. Антониус твърди, че е имало няколко големи доставки от 9 мм патрони за „Парабелум“ — стават за всички автомати, които изброих досега. Доставени са също така партиди от 7,62 мм АК-47, нашият „Армалайт AR-18“ и белгийски пистолети „Браунинг“. Има и още нещо, сър.