Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Как така? — попита той.

— Виж какво! — кресна отново Гай. — Виж какво, с мен е свършено! Все едно, че вече съм умрял, тъй като смятам да се предам. Незабавно! Понеже убих един човек, разбираш ли? Не гледай с такова безразличие и недей да се облягаш така на стола си!

— Защо да не се облягам назад? — Оуен току-що си бе налял кока-кола и уиски и държеше чашата с две ръце.

— Това, че съм убиец, че съм отнел живота на човек, което никое човешко същество няма правото да извърши, не означава ли нищо за теб?

Оуен навярно бе кимнал, а може би не, но във всеки случай отново бавно отпи.

Гай впери поглед в него. Думите, които не можеха да бъдат изречени — стотици и хиляди заплетени кълба от думи сякаш издуваха кръвоносните му съдове, предизвикваха горещи вълни, които пълзяха от свитите юмруци нагоре по ръцете му. Думите — ругатни по адрес на Оуен, думи и фрази от признанието, което бе написал сутринта — вече се объркваха в главата му, защото този пиян идиот отсреща не искаше да го изслуша. Пияният идиот беше решил да бъде безучастен. По всяка вероятност Гай не му приличаше на убиец с чистата си бяла риза с копринена връзка, с тъмносините си панталони и дори с това изопнато лице — нито на него, нито на когото и да е.

— Там е грешката — изрече високо Гай, — че никой не знае как изглежда един убиец. Убиецът изглежда като всички останали! — Допря опакото на юмрука до челото си, после го отдръпна; предусещаше, че ще изрече тези думи, а не бе в състояние да се спре. Бруно беше казал същото.

Ненадейно се пресегна към бутилката, наля си три пръста, без да го разрежда, и го пресуши.

— Доволен съм, че си имам компания за пиене — изломоти Оуен.

Гай седна на оправеното, застлано със зелено легло насреща му. Отведнъж се бе почувствувал уморен.

— Това не означава нищо — отново заговори той, — нищо не означава за теб, нали?

— Не си единственият в живота ми, който е убил човек. Нито пък единствената жена. — Оуен захихика. — Май че жените по-често се измъкват и остават на свобода.

— Няма да остана на свобода. Не съм свободен. Извърших го хладнокръвно. Без причина. Не разбираш ли, че това може би е по-лошото? Извърших го заради… — Искаше му се да каже, че го е извършил, защото е бил достатъчно покварен, за да го извърши, че го е извършил, защото е бил способен на това, ала бе наясно, че Оуен няма да разбере, понеже Оуен бе земен човек. Бе толкова земен, че не би посегнал нито да го удари, нито да побегне, нито да повика полицията, понеже му беше по-добре да си седи на стола.

Оуен поклати глава, сякаш наистина премисляше казаното от Гай. Клепачите му бяха полуспуснати. Извъртя се и посегна да извади нещо от задния си джоб — торбичка с тютюн. Измъкна цигарени хартийки от джоба на ризата си.

Гай наблюдаваше движенията му, които сякаш отнеха часове. После му предложи от собствените си цигари.