Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Заповядай.

— Какви са? — Оуен ги погледна подозрително.

— Канадски. Никак не са лоши. Вземи си.

— Благодаря, аз… — Оуен стегна торбичката със зъби — предпочитам от моите. — Минаха почти три минути, докато си свие цигара.

— Сякаш измъкнах пистолет срещу някого в обществен парк и го застрелях, точно така беше — продължи Гай, решил да не спира, макар да имаше усещането, че говори на неодушевен предмет като диктофон, поставен на стола, с тази разлика, че думите му изобщо не оставяха следа. А може би Оуен ще си помисли, че Гай може да измъкне пистолет насреща му в тази хотелска стая. — Бях заставен да го извърша — изрече Гай. — Така ще съобщя в полицията, ала това няма да промени нещата — важното е, че съм го извършил. Разбираш ли, трябва да ти разкажа за идеята на Бруно. — В момента Оуен поне го гледаше, но погледът му съвсем не беше съсредоточен. Лицето му сякаш бе надянало маската на приветливото, любезно внимание на пийнал човек. Гай не допусна това да го възпре. — Идеята на Бруно бе всеки да убие вместо другия — той да убие Мириам, а аз — баща му. След което дойде в Тексас и уби Мириам, зад гърба ми. Без да зная, без да съм съгласен, разбираш ли? — Звучеше отвратително, но Оуен поне го слушаше. Думите поне излизаха навън. — Не знаех, дори и не подозирах… не съвсем. Докато не минаха няколко месеца. Тогава Бруно започна да ме преследва. Започна да ми разправя, че ще стовари вината за смъртта на Мириам върху мен, ако не изпълня другата част от пъкления му план, разбираш ли? А тя беше убийството на баща му. Цялата идея се основаваше върху липсата на причина за убийствата. Никакви лични мотиви. Поради което не биха могли да тръгнат по следите нито на единия, нито на другия. При условие, че не се виждаме. Ала това е друг въпрос. Въпросът е, че аз наистина го убих. Капитулирах. Бруно пращаше писма, изнудваше ме, не можех да спя — и капитулирах. Той направо ме влуди. И да ти кажа, според мен всеки може да капитулира. Бих могъл да те накарам да капитулираш. При същите обстоятелства бих могъл да те накарам да капитулираш и да убиеш някого. Може би ще са нужни други методи, различни от методите, които Бруно приложи спрямо мен, ала би могло да стане. Впрочем ти замислял ли си се някога над подобни неща, Оуен? Във всеки случай това именно ще разкажа в полицията, ала няма да има значение, защото ще ми отговорят, че не е трябвало да капитулирам. Няма да има значение, защото ще кажат, че съм бил слаб. Вече не давам пет пари, разбираш ли? Вече мога да погледна всеки в лицето, разбираш ли? — Наведе се и се взря в лицето му, но Оуен сякаш едва го виждаше. Главата му се бе килнала настрани, опряна върху ръката му. Гай се изправи. Не можеше да накара Оуен да разбере, чувствуваше, че Оуен изобщо не проумява главното, но и това беше без значение. — Ще, приема наказанието, каквото и да е то. Утре ще кажа същото в полицията.