Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Съмнявам се.

Гай взе връхната си дреха от леглото. Огледа се, ала нищо не бе забравил, понеже нищо не беше донесъл. Мина му през ума, че може би ще е по-разумно да телефонира веднага на летището.

— Къде е клозетът? — Оуен се изправи. — Не съм съвсем наред.

Гай не можа да намери телефона. А имаше жица покрай нощната масичка. Проследи я под леглото. Телефонът не стоеше на поставката, а на пода и Гай моментално осъзна, че не бе паднал, защото и двете му части бяха издърпани близо до долния край на леглото, слушалката бе зловещо насочена към креслото, където седеше Оуен. Гай бавно придърпа телефона към себе си.

— Ей, няма ли клозет някъде? — Оуен отваряше врата на гардероб.

— Сигурно е в дъното на коридора. — В гласа му прозвуча тръпка на ужас. Държеше слушалката, сякаш щеше да се обажда, и я приближи до ухото си. Отсреща някой мълчеше. — Ало? — отрони Гай.

— Добър вечер, мистър Хейнс. — Гласът бе плътен, вежлив, но и едва забележимо безцеремонен.

Ръката на Гай напразно понечи да затвори телефона, а после безмълвно се предаде. Сякаш крепост рухваше, сякаш голяма сграда се срутваше в съзнанието му; сриваше се и тихо се стелеше като прах.

— Нямаше време за диктофон. Стоях обаче точно пред вратата ви и чух по-голямата част от разговора. Мога ли да вляза?

Джерард сигурно бе пуснал агентите си на летището в Ню Йорк, откъдето го бяха проследили. Навярно бе така. И ето ти сега… А той бе проявил глупостта да се запише в хотела със собственото си име.

— Влезте — като ехо отвърна Гай. Затвори телефона и се изправи вдървено, вперил очи във вратата. Сърцето му биеше като никога — толкова припряно и мъчително, та реши, че сигурно прекрачва прага на смъртта. Бягай, мина му през ума. Скочи, хвърли се отгоре му, щом влезе. Това е последният ти шанс. Ала не се помръдна. Като в просъница чу, че Оуен повръща в един леген в ъгъла зад него. В този момент на вратата се почука и той тръгна натам, мислейки си — може би трябваше да се случи точно по този начин, ненадейно, в присъствието на някого, някакъв непознат, който нищо не разбираше, който и свръщаше в ъгъла на стаята в един леген.