Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Не му се вярваше. Ако някой наистина бе обичал Мириам, то това бе Оуен Маркман.
Гай свали ръце от очите си. Името бе изплувало машинално в ума му. Преди да напише писмото, изобщо не се бе сещал за Оуен. Оуен бе присъствувал смътно някъде назад. Като личност за него той имаше по-малка стойност дори от Мириам. Ала Оуен сигурно я е обичал. Та нали бе възнамерявал да се ожени за нея. Тя бе носила дете от него. Ами ако е била единствената му надежда да бъде щастлив? Ами ако в последвалите месеци е изпитал същата мъка, която бе изпитал Гай, след като Мириам умря заради него в Чикаго? Насили се да си припомни всички подробности около Оуен Маркман по време на следствието. Спомни си гузното му държане, спокойните му прями отговори до момента, когато го обвини в ревност. Не би могъл да каже какво всъщност се е въртяло в главата му.
— Оуен — произнесе Гай.
Бавно се изправи. Докато се мъчеше да си спомни нещо повече за Оуен Маркман от продълговатото тъмно лице и високата прегърбена фигура, в главата му почна да се оформя план. Щеше да потърси Маркман, за да си поговорят, щеше да му разкаже всичко. Ако дължеше обяснение някому, този човек бе Маркман. Нека го убие, ако иска, да повика полиция, каквото и да е. Ала щеше да му го е казал честно, очи в очи. Внезапно това се превърна в неотложна необходимост. Разбира се. Единствената правилна стъпка. После, след като лично се издължеше, щеше да поеме цялото наказание, което законът повеляваше. Тогава щеше да бъде готов. Можеше да хване влак днес, след като отговорят на въпросите, които щяха да им зададат относно Бруно — тази сутрин двамата с Ан ги викаха в полицията. Ако късметът му проработеше, можеше да хване самолет още днес следобед. Закъде всъщност? За Хюстън. В случай че Оуен все още бе там. Не трябваше да допусне Ан да го придружи до летището. Нека си мисли, че заминава за Канада, както бе възнамерявал. Още не искаше Ан да узнае. Срещата с Оуен беше по-належаща.
Сякаш коренно се промени. Сякаш се освободи от старо, износено палто. Чувствуваше се гол, ала вече не се страхуваше.
47
Гай седеше на една от допълнителните странични седалки в самолета за Хюстън. Беше потиснат и нервен, чувствуваше се някак не на място в тази обстановка, също като тясната седалка под него, която запушваше прохода и нарушаваше симетрията на интериора. Не на място, излишен — и все пак беше убеден;, че онова, което вършеше, бе необходимо. Трудностите, които бе преодолял, за да стигне дотук, бяха затвърдили още повече намерението му.
На следствието в полицейския участък по повод смъртта на Бруно присъствуваше и Джерард. Каза, че бил пристигнал със самолет от Айова. Колко неприятно, Чарлс да свърши така, ала Чарлс никога в нищо не е проявявал внимание. Колко неприятно да се случи тъкмо на яхтата на Гай. Гай беше съумял да отговори съвсем хладнокръвно на въпросите. Подробностите около злополуката изглеждаха наистина толкова незначителни! Гай бе изпитал по-голямо смущение от присъствието на Джерард. Не искаше Джерард да тръгне подире му към Тексас. За да бъде двойно по-сигурен, дори не си бе върнал билета за самолета за Канада, който бе излетял рано следобед. После бе останал да чака с часове на летището този самолет. Затова пък сега се чувствуваше в безопасност. Джерард беше обявил, че се връща със следобедния влак в Айова.
Въпреки това още веднъж огледа пътниците около себе си, този път по-обстойно и по-бавно, отколкото се бе осмелил в началото. Сякаш изобщо не го забелязваха, никой не се интересуваше от него.
Дебелото писмо изпука във вътрешния му джоб, щом се наведе над документите в скута си. Боб му бе дал отчетите за отделните етапи по строежа на язовира. Гай не би могъл да чете списание в момента, не искаше да гледа навън през прозореца, ала знаеше, че го бива да запамети механично и експедитивно онези подробности от отчетите, които би трябвало да се запаметят. Между изкараните на ксерокс листове бе пъхната откъсната страница от английско архитектурно списание. Боб беше оградил един параграф с червен молив:
Гай Даниъл Хейнс е най-забележителният архитект, който американският Юг ни е дал. С първата си самостоятелна работа на двайсет и седем годишна възраст — двуетажна сграда с изчистена форма, станала прочута като и магазинът в Питсбърг, Хейнс утвърждава принципите на изящността и функционалността, към които неотклонно се придържа и чрез които изкуството му достига сегашните си върхове. Ако се помъчим да определим своеобразното му дарование, трябва да се опрем преди всичко на това трудно определимо понятие „изящност“, което до неговата поява не бе отличителна черта на „модерната“ архитектура. Негова е заслугата собствената му представа за изящност да стане класическа в нашата епоха. Централната сграда на широко известния клуб „Палмира“ в Палм Бийч, Флорида, е негово дело. Наричат я „американският Партенон“…