Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
В края на страницата бе отбелязано със звездичка:
След написването на тази статия мистър Хейнс бе определен за член на Експертния съвет за новия язовир в Албърта, Канада. Мистър Хейнс твърди, че мостовете го интересуват открай време. По неговите думи тази работа ще изпълва с радост следващите три години от живота му.
— С радост — повтори Гай. Как им бе дошло наум да използуват тази дума?
Когато пресече с такси главната улица на Хюстън, удари девет часът. Беше намерил името на Оуен Маркман в телефонния указател на летището, беше предал саковете си на багаж и бе взел такси. Помисли си, че няма да е много лесно. Не можеше да пристигнеш ей така, в девет вечерта, да го завариш у дома му, сам, и той да се съгласи да изслуша някакъв непознат. Няма да си е у дома или пък няма да е вече на този адрес, или може би дори вече не живее в Хюстън. Търсенето би могло да продължи с дни.
— Спри пред този хотел — каза Гай.
Влезе и си нае стая. Почувствува се по-добре от тази елементарна проява на предвидливост.
Оуен Маркман не живееше на адреса на улица Клийбърн. Беше малка жилищна сграда. Хората долу в коридора — сред тях бе и управителят — го изгледаха много подозрително и твърде лаконично отговориха на въпросите му. Никой не знаеше къде е Оуен Маркман.
— Не сте от полицията, нали? — попита накрая управителят.
— Не. — Гай неволно се усмихна.
По стълбите надолу го спря някакъв човек и неохотно и предпазливо като останалите му съобщи, че има шанс да намери Маркман в еди-кое си кафене в центъра.
Накрая го откри в една дрогерия — седеше на бара с две жени, с които не го запозна. Оуен Маркман просто се изхлузи от столчето и застана прав, с малко ококорени кафяви очи. Лицето му бе натежало и не така привлекателно, както Гай го помнеше. С изострено внимание мушна големите си ръце в страничните джобове на късото кожено яке.
— Спомняте си за мен — подхвана Гай.
— Така мисля.
— Имате ли нещо против да си поприказваме? Само за малко. — Гай се огледа. Предположи, че най-добре би било да го покани в хотелската си стая. — Имам стая тук, в хотел „Райе“.
Маркман още веднъж бавно го измери с поглед, дълго мълча и накрая рече:
— Дадено.
Минаха покрай касата и Гай зърна бутилките с алкохол по рафтовете. Може би щеше да го предразположи с нещо за пиене.
— Обичате ли уиски?
Маркман се поотпусна, докато Гай плащаше.
— С кока-кола е добре, ама вкусът става друг, като му добавиш нещичко.
Гай взе и няколко бутилки кока-кола.
До хотела пътуваха, без да продумат, без да продумат, се изкачиха с асансьора и влязоха в стаята. Гай се чудеше как да започне. Имаше няколко възможности. Отхвърли ги до една.
Оуен се отпусна в креслото. Ту го гледаше безучастно под око, ту отпиваше с наслада от високата чаша с уиски и кока-кола.
— Какво… — подхвана Гай със запъване.
— Какво? — попита Оуен.
— Какво бихте направили, ако знаехте кой е убил Мириам?
Кракът на Маркман глухо тупна по пода и той се изправи в креслото. Черните му вежди се сбърчиха напрегнато и образуваха плътна черта над очите му.
— Ти ли?
— Не, но зная кой е.
— Кой?
Гай се питаше какво ли чувствува Маркман, седнал така навъсен насреща му. Омраза? Негодувание? Гняв?
— Зная, а и полицията много скоро ще го узнае. — Гай се поколеба. — Един мъж от Ню Йорк, казваше се Чарлс Бруно. Вчера загина. Удави се.
Оуен се дръпна назад и отпи.
— Откъде знаеш? Оня призна ли?
— Зная. От известно време. Затова смятах, че имам вина. Задето не съм го издал. — Облиза устни. Всяка сричка му струваше усилие. И защо се разкриваше толкова предпазливо, сантиметър по сантиметър? Къде останаха фантазиите му — нали си бе представял как ще го изрече наведнъж, с наслада и облекчение? — Тъкмо затова се обвинявам. Аз… — Замълча, като видя Оуен да вдига рамене. Изчака го да си допие чашата, после машинално стана да му налее още. — Тъкмо затова се обвинявам — повтори той. — Трябва да ти разкажа как стана. Беше доста заплетено. Та значи с Чарлс Бруно се запознах във влака, на път за Меткалф. Във влака, през юни, тъкмо преди убийството. Идвах от Ню Йорк заради развода. — Гай преглътна. Ето нà, това бяха думите, които не бе споделял с никого досега, изговаряше ги без принуда, а те му се струваха обикновени, дори унизителни. Гърлото му пресъхна, не можеше да преглътне. Изпитателно загледа продълговатото, мургаво лице пред себе си. Оуен вече не беше толкова начумерен. Пак бе преметнал крак и Гай внезапно си спомни обувките от сиво шевро, които носеше на следствието. Този път бе с обикновени кафяви обувки със залепващи се каишки отстрани. — Освен това…