Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Какви са другите облаги?

— Ами, за някои това, че на Пътя на световете не се старее.

— Безсмъртие?

— Или нещо много близо до това, за да се търси разликата — каза Джон. — Може да се приеме, че ние, които вече сме открили Пътя, притежаваме тази дарба, или по-точно, че като живеем тук, избягваме ледената ръка на Смъртта. Но все пак печалбите във времето не са нещо обикновено и малцина се отказват от тях доброволно. — Той махна с ръка към горните галерии. — Сред онези, които обитават стаите ми за гости, има неколкостотин, които се боят да напуснат Пътя и водят делата си в личните си помещения. Други пристигат тук като в единственото убежище от всички беди и опасности, докато трети прекарват част от дните си в други светове и част — тука. Но никой от посетителите на Пътя на световете не би се отказал от своите знания, след като е разбрал за облагите.

— Какво ще кажете за Черния Макрос?

При споменаването на това име и двамата мъже се спогледаха притеснено.

— Той е особен случай — отвърна Джон след малко. — Може би е агент на някоя висша сила, а може би самият той е висша сила; в крайна сметка е нещо извън това, което ние, смъртните тук, бихме могли да разберем. Малцина могат да кажат колко от това, което се говори, е истина и колко е легенда. Какво знаете за него?

— Само това, което са ми разказвали в Мидкемия.

— Това не е светът, където е роден — каза Джон. — В това съм почти сигурен. Но защо намесихте името му в разговора?

— Само защото е специален случай, както казахте и вие. Сигурно има и други.

— Може би.

— Като например Пъг от Звезден пристан?

Джон отново я погледна притеснено.

— Ако търсите Пъг, не бих могъл да ви помогна много.

— И защо?

— Намина тук преди няколко месеца. Беше решил да разгледа един странен свят, чието име не си спомням. Каза, че искал да направи някакво проучване, но се страхувам, че това беше просто измама.

— Защо мислите така?

— Защото нае няколко от приятелите на Гневливия, за да попречат на всеки, който би искал да тръгне подире му.

— Кого? — попита наемникът и огледа салона.

— Уилям Заклещващия, Джеремия Червения и Еланд Скарлет, Сивия убиец.

— Тия тримата — каза Гневливия — могат да направят доста бели. — Той се наведе към Миранда. — Мога да пренебрегна Джеремия: репутацията му е повече основана на слухове. Но Уилям и Еланд са опасни, а ако работят заедно — направо страшни.

— Приличам ли на пантатийка? — каза Миранда.

— Скъпа — каза Джон, — след толкова много животи, които прекарах на Пътя, външният вид е най-малкото, на което се доверявам. Вие например, заедно с очевидните си прелести, може да се окаже, че сте ми прадядо и това едва ли ще ме изненада — макар че искрено се надявам старецът да е мъртъв, защото го погребахме, когато бях на четиринайсет. — Той поклати глава. — Пъг от Звезден пристан е още един като Макрос, който не е от Пътя, а го използва от време на време. Но думата му тежи, както и златото му. Той си плаща и получава такава защита, каквато желае. Съветът ми е да не позволявате на никой друг в тази зала да разбере, че го търсите, и да откриете други начини за проследяване. В противен случай бихте могли да срещнете двама от най-известните наемници по Пътя на световете и един от най-страшните убийци само минута след като напуснете това приятно помещение.