Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Миранда спря и зяпна. Салонът беше огромен, дълъг поне двеста и широк двайсет метра. Покрай дясната стена имаше един-единствен тезгях с десетки кръчмари, които бързо обслужваха клиентите. Покрай другите три стени имаше по два етажа галерии, една върху друга, натъпкани с маси и столове, осигуряващи удобни места, за да могат онези, които хапват и пийват там, да гледат към основния салон долу.
Тук се играеше на всички познати видове комар — от няколкото вида игри на зарове до забиването на ножове в каца с пясък. През тъпканицата се промушваха най-невероятни създания — и се поздравяваха, тъй като очевидно се срещаха понякога тук.
Други същества бързаха с подноси, отрупани с различни гърнета, кастрони, купи и чинии. Някои от ястията бяха поднасяни на невероятни същества — поне дузина от вечерящите в огромната зала създания бяха пълзящи — факт, който я караше да се чувства много неудобно. Но по-голямата част от клиентелата беше хуманоидна, макар че се мяркаха насекомоподобни или приличащи на кучета, ходещи на два крака.
— Добре дошла в „При Честния Джон“ — каза Гневливия.
— Къде е той? — попита тя.
— Ей там. — Наемникът посочи дългия тезгях. В близкия му край стоеше човек, облечен в странен костюм от блестяща тъкан и блестящи черни ботуши с остри върхове. Сакото му бе отворено отпред и откриваше бяла риза с дантели и перлени копчета. Под заострената яка имаше яркожълта връзка. На главата си носеше широкопола бяла шапка с червена панделка. Говореше свойски със същество, което приличаше на човек, само че с допълнителен чифт очи на челото.
Наемникът махна с ръка и Джон каза нещо на четириокия, който кимна и се отдалечи.
— Гневлив! Може би има една година, а? — каза Джон с широка усмивка.
— Не съвсем, Джон. Но почти толкова.
— Как измервате времето на Пътя? — попита Миранда.
Джон погледна наемника и той обясни:
— Моят сегашен работодател, Миранда.
С театрален жест Джон смъкна шапката си, наведе се и улови ръката на Миранда като за целувка, но устните му въобще не я докоснаха.
Тя бързо отдръпна ръката си — почувства нещо неприятно при контакта.
— Добре дошли в скромното ми заведение — каза Джон.
Внезапно очите на Миранда се разшириха.
— На какъв език говорите — вие да не сте…
— Разбирам, че това е първото ви посещение — каза съдържателят на хана. — Всъщност едва ли бих могъл да забравя такава прекрасна гостенка като вас. — Той им посочи една близка маса и хвана един стол. Миранда примигна за миг, преди да разбере, че я канят да седне. Не беше свикнала с това странно поведение, но като отчиташе разнообразието от обичаи, реши да не се засяга и му позволи да я настани.
— Говоря едно от малкото магически наречия, които са разрешени. То е не само полезно, но и необходимо. Ще призная, че нерядко имаме доста странни посетители, чиято личностна рамка е толкова чужда на повечето от нас — съществата с нормални усещания, — че дори съвсем елементарното общуване е невъзможно и затова прибягваме до подобна хитрост.
— Така си е — засмя се Гневливия.
— Но да се върнем към въпроса ви — продължи Джон. — Измерването на времето е просто. Извън Пътя на световете времето си върви както навсякъде другаде във Вселената, доколкото ми е известно. Но за да ви разясня какво имам предвид — това е измерение според времето на моя собствен свят. Суетно е, но тъй като съм собственик на заведението, мое право е да установявам правилата. Мога ли да знам от кой свят идвате?
— От Мидкемия.
— А, тогава времето ви е много близко до това, което използуваме тук. Разликата е може би само няколко часа в годината — достатъчно, за да затрудни летописци и философи, но в течение на един нормален живот разликата не е съществена — ще откриете, че между двата календара има само няколко дни разлика до вашия рожден ден.
— Когато за пръв път чух за Пътя — каза Миранда, — си мислех, че това е магическа порта, през която мога да видя другите светове. Нямах представа…
— Малцина имат — кимна Джон. — Но човеците, към които смятам, че принадлежите, са като повечето интелигентни създания — свикват бързо. И откриват полезни неща и после ги използуват. Също като нас, онези, имащи привилегията да ходят по Пътя на световете — ние също се приспособяваме лесно. Има твърде много причини да се стои на Пътя, твърде много облаги за онзи, който намери посоката към него, като не говоря за нас, ние сме станали жители на Пътя на световете, като сме изоставили предишните си връзки или най-малкото ги пренебрегваме.