Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
В двора на манастира кипеше трескава дейност. Том беше виждал както задрямали, така и оживени манастири, но Кингсбридж беше изключителен. Изглеждаше все едно, че му правят пролетно почистване три месеца предварително. Пред конюшнята двама монаси тимаряха коне, а трети почистваше сбруя, докато послушници изриваха торта от яслите. Други монаси метяха и търкаха къщата за гости до конюшнята, а товар със слама пред входа чакаше, за да покрие излъскания под.
Никой не работеше на срутената кула обаче. Том огледа останалата от нея купчина камъни. Срутването беше станало преди няколко години, защото начупените ръбове на камъните бяха затъпени от студ и дъжд, изроненият хоросан се беше отмил, а купчината зидария бе затънала до около педя в меката пръст. Беше забележително, че ремонтът е оставен несвършен толкова дълго, защото катедралните църкви уж трябваше да са престижни. Старият приор сигурно е бил немарлив или некадърен, а може би и двете. Том сигурно беше дошъл точно в момента, когато монасите замисляха възстановяването. Крайно време беше да извади малко късмет.
— Никой не ме познава — промълви Елън.
— Кога си била тук? — попита я Том.
— Преди тринайсет години.
— Нищо чудно, забравили са те.
Щом подминаха западната фасада на църквата, строителят отвори една от големите дървени врати и надникна вътре. Храмът бе с дебели колони и стар дървен таван, но тънеше в сумрак. Няколко монаси обаче варосваха стените с четки с дълги дръжки, а други метяха пръстения под. Новият приор явно искаше мястото да светне. Това беше обещаващ знак. Притвори дверите.
Зад църквата, в кухненския двор няколко послушници стояха около корито с мръсна вода и стържеха с остри камъни натрупалите се сажди и мазнина от готварските котли и други домакински съдове. Кокалчетата на пръстите им бяха ожулени и зачервени от непрекъснатото топене в ледената вода. Като видяха Елън, те се закикотиха и извърнаха очи.
Том попита един изчервен от свян послушник къде може да намери иконома на манастира. Строго казано, трябваше да попита за сакриста, защото състоянието на църквата беше негова отговорност. Но икономите бяха по-достъпни, а и все едно, накрая приорът щеше да вземе решението. Послушникът го упъти към приземието на една от сградите около двора. Строителят мина през отворената врата, а Елън и децата го последваха. Всички се спряха вътре и присвиха очи в сумрака.
Тази сграда беше по-нова и по-здраво съградена от храма, прецени веднага Том. Въздухът бе сух и не миришеше на гнило. Всъщност смесените миризми на складираните храни жегнаха стомаха му, защото не беше ял вече от два дни. Щом очите му се приспособиха, видя, че приземието е с хубав под с каменни плочи, с ниски дебели колони и сводест тунелен покрив. След малко забеляза един висок, плешив мъж, който гребеше с лъжица сол от едно буре и я пресипваше в котле.
— Вие ли сте икономът? — попита Том, но мъжът вдигна ръка за тишина и строителят разбра, че брои. Всички изчакаха мълчаливо, докато приключи. Накрая той каза на глас:
— Две двайсетици и деветнайсет, три двайсетици. — И остави лъжицата.
Том заговори отново:
— Името ми е Том, майстор строител съм, и бих искал да ви поправя северозападната кула.
— А аз съм Кътбърт Белоглавия, икономът, и бих искал да я видя поправена — отвърна мъжът. — Но ще трябва да попитаме приор Филип. Сигурно сте чул, че си имаме нов приор?
— Да. — Кътбърт изглеждаше дружелюбен монах, реши Том. Видя му се добродушен и словоохотлив. Щеше да му е приятно да си побъбрят. — И новият изглежда има намерение да подобри облика на манастира.
Кътбърт кимна.
— Но не е склонен да плаща за това. Забелязахте ли, че цялата работа се върши от монаси? Не иска да наема никакви работници — казва, че приоратът вече бездруго си има твърде много слуги.
Това бе лоша новина.
— А монасите как приемат това? — попита Том деликатно.
Кътбърт се засмя и набръчканото му лице още повече се набразди.
— Тактичен човек сте, строителю. Имате предвид, че не сте виждал често монаси да се трудят толкова много. Е, новият приор не насилва никого. Но тълкува Правилото на свети Бенедикт така, че всеки, който върши физически труд, трябва да яде червено месо и да пие вино, докато ония, които се отдават само на учене и молитва, трябва да живеят на солена риба и слаба бира. Може да ви изтъкне солидно теоретично оправдание за това също тъй, но резултатът е, че има много доброволци за тежък труд, особено сред младите. — Кътбърт не изглеждаше недоволен от това, просто озадачен.
— Но монасите не могат да строят каменни стени, колкото и добре да се хранят — възрази Том.