Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- А армията на Пограничниците? - попита Елейн.
- Държи се - отвърна Башийр и посочи друга карта, на Шиенар. Елейн смътно се зачуди дали Юно не съжалява, че не се сражава с останалите от народа си при Клисурата. - Последният вестоносец каза, че се боят, че ще ги надвият, и обмисляме контролирано отстъпление.
Елейн се намръщи.
- Толкова ли са зле нещата там? Трябваше да удържат, докато аз приключа с тролоците в Андор и се присъединя към тях. Такъв беше планът.
- Беше - съгласи се Башийр.
- Ще ми кажеш, че един план, в сражение, трае само докато се извади първият меч? Или докато падне първата стрела?
- Докато се вдигне първата пика - отвърна Башийр.
- Разбирам това. - Елейн заби пръст в картата. - Но също така знам, че лорд Агелмар е достатъчно добър пълководец, за да задържи глутница тролоци, особено с армиите на Пограничниците зад гърба му.
- Държат засега - каза Башийр. - Но са силно притиснати. - Вдигна ръка, за да прекъсне възражението й. - Знам, че отстъплението ви притеснява, но ви съветвам да не се опитвате да се налагате над Агелмар. Той заслужава репутацията си на Велик капитан и е там, докато ние сме далече. Ще знае какво да направи.
Тя си пое дъх.
- Да. Прав си. Виж дали Егвийн може да му прати малко бойци. Междувременно _ние_ трябва да спечелим битката си тук бързо. - Боят на четири фронта започваше бързо да изцежда ресурсите.
Елейн имаше не само познат терен, на който да воюва, но и най-добрите шансове. Ако другите армии успееха да се задържат здраво, докато тя премахне тролоците в Андор, можеше да се присъедини към Лан и Агелмар и да превърне Клисурата от патова ситуация в победа. Оттам можеше да изпрати подкрепления на Егвийн и да възвърне Кандор.
Армията на Елейн беше най-съществената част в цялата операция. Ако тя не спечелеше в Андор, другите армии нямаше да получат никаква подкрепа. Лан и Итуралд щяха да похабят силите си и да загубят войната на изтощение. Егвийн можеше и да има шанс - в зависимост от това какво щеше да хвърли срещу нея Сянката обаче. Елейн не държеше да го научи.
- Трябва да принудим тролоците да ни атакуват - каза тя. - Веднага.
Башийр кимна.
- Ускорете набезите - продължи Елейн. - Не им давайте мира. Дайте им да разберат, че ако не атакуват, ще ги избием до крак.
- А ако просто се оттеглят в града? - попита Тром. - Пожарите загасват.
- Тогава, харесва ли ни, или не, докарваме драконите и започваме да изравняваме Кемлин със земята. Не можем да чакаме повече.
Андрол се мъчеше да остане буден. Питието, което му бяха дали… го приспиваше. Каква беше целта на това?
„Нещо свързано с преливането”, помисли си той замаян. Единствената сила бе изгубена за него, макар да нямаше щит. Що за питие можеше да направи това на човек?
Горкият Имарин плачеше във връзките си. Не бяха успели да го Обърнат все още, но докато часовете се точеха, изглеждаше все по-близо до прекършването. Андрол се размърда и изви глава. Едва успя да различи тринайсетте мъже, които Таим бе използвал в процеса. Седяха отпуснати около маса в сумрачната стая. Бяха изтощени.
Андрол си спомни… Виковете на Таим предишния ден. Беше ругал мъжете, твърдеше, че работата им вървяла много бавно. Бяха изразходвали много сила за първите мъже и жени, които бяха Обърнали, и сега явно им беше по-трудно.
Певара спеше. Чаят я беше упоил. След нея бяха дали и на него, но някак между другото. Като че ли забравяха за него през повечето време. Таим всъщност се беше ядосал, когато разбра, че са дали чая на Певара. Искал беше тя да е следващата Обърната, явно, а процесът изискваше жертвата да е способна да прелива.
- Пуснете ме!
Андрол изви глава към новия глас. Аборс и Мишраил издърпаха през вратата ниска жена със смугла кожа. Товейн, една от Айез Седай, които Логаин беше обвързал.
Близо до него Логаин се размърда, без да отваря очи.
- Какво правите! - попита Товейн вбесено. - Светлина! Аз… - Млъкна, щом Аборс запуши устата й. Мъжът с гъстите вежди беше един от тия, дето бяха минали на страната на Таим доброволно, още преди да започне Обръщането.
Андрол се опита, все още със замаяна глава, да измъкне ръцете си от връзките. Въжетата не поддаваха. Че как иначе? Евин беше забелязал, че са разхлабени, и ги беше стегнал отново.
Чувстваше се толкова безсилен. Безполезен. Мразеше това чувство. Ако имаше нещо, на което бе посветил живота си, то беше никога да не е безполезен. Винаги да знае нещо за положението.