Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Стигна фургона и започна да се качва, обаче Блут подбра тъкмо този момент да нахълта в лагера с викове:
— Гасете огъня!
Твлкав загуби ума и дума.
Блут се стрелна покрай Шалан, стигна до огъня и грабна казана с къкрещата яхния. Обърна го върху пламъците. Разпиля се пепел, засъска пара, а огнените духчета литнаха и избледняха.
Твлкав скокна и в мътната светлина на жаравата се вторачи в мърлявата яхния, която се стичаше край краката му. Шалан стисна зъби от болка, слезе от фургона и приближи. Таг дотича от друга посока.
— … да има няколко десетки — говореше приглушено Блут. — Добре въоръжени са, но нямат нито коне, нито чули, значи не са богати.
— Какво става? — попита Шалан.
— Разбойници — отговори Блут. — Или наемници. Или както искате да ги наречете.
— Никой не патрулира тук, Сиятелна — обясни Твлкав. Стрелна я с очи, после бързо отмести поглед, явно все още потресен. — Наистина пустош, както виждате. Присъствието на алетите на Пустите равнини означава, че много народ идва и си отива. Търговски кервани като нашия, занаятчии, които търсят препитание, светлооки от по-долен произход, които искат да постъпят в нечия армия. Тези две условия — никакви закони и множество пътници — привличат особен вид негодяи.
— Опасни — съгласи се Таг. — Тия взимат каквото искат. Оставят само трупове.
— Видяха ли нашия огън? — попита Твлкав и заусуква кепето си в ръце.
— Не знам — рече Блут и погледна през рамо. Шалан едва различаваше израза на лицето му в тъмнината. — Не исках да се приближавам. Промъкнах се колкото да ги преброя, после бързо хукнах насам.
— Как можеш да си сигурен, че са разбойници? — попита Шалан. — Може да са просто войници на път за Пустите равнини, както каза Твлкав.
— Не развяват знамена, не показват печати. А имат добри оръжия и се пазят строго. Дезертьори. Бих заложил чулите за това.
— Ба — намеси се Твлкав. — Ти би заложил моите чули и на ръка с тур. Но, Сиятелна, въпреки отвратителния му усет в хазарта, вярвам, че този глупак има право. Трябва да впрегнем чулите и да потеглим незабавно. Тъмнината е наш съюзник и трябва да се възползваме от нея.
Шалан кимна. Мъжете се разбързаха, дори и дебелият Твлкав. Разтуриха лагера и впрегнаха чулите. Робите замърмориха, че не са получили вечеря. Шалан спря до тяхната клетка и се засрами. Семейството ѝ притежаваше роби — и то не само парши и арденти. Обикновени роби. В повечето случаи те бяха просто тъмнооки без право да пътуват.
Бедните души тук обаче бяха болнави и полуъртви от глад.
И ти си само на крачка от тези клетки, Шалан, рече си тя, когато Твлкав мина край нея, ругаейки под нос пленниците. Не. Той не би посмял да те затвори. Просто ще те убие.
Отново се наложи да напомни на Блут да ѝ подаде ръка, за да може тя да се качи във фургона. Таг натири паршите в техния фургон, като ги ругаеше за мудността. После зае мястото си и подкара последен от кервана.
Първата луна се показа и стана по-светло, отколкото се нравеше на Шалан. Всяка хрущяща стъпка на чулите ѝ се струваше гръмовна. Брулеха растенията, които тя нарече гърбокори. Приличните на тръбички от пясъчник клонки пукваха и се тресяха.
Не напредваха бързо — чулите никога не бързаха. Шалан съгледа светлини на склона на един хълм. Опасно близо. Лагерен огън на по-малко от десет минути пеш. Ветровете довяха далечни гласове и скърцане на метал — навярно някой се дуелираше.
Твлкав обърна фургоните на изток. Шалан се свъси и прошепна:
— Защо насам?
— Помните ли клисурата, която забелязахме? — тихо отговори Блут. — Така тя ще се окаже между нас и тях, ако ни чуят и дойдат да ни търсят.
Шалан кимна.
— Какво можем да направим, ако ни хванат?
— Не е добре да ни хващат.
— Не можем ли да им платим и да си продължим по пътя?
— Дезертьорите не са като обикновените разбойници — обясни Блут. — Те са изоставили всичко. Клетви. Семейство. Дезертираш ли, ти си разбит. Готов си на всичко, защото вече си изоставил всичко, което би се страхувал да изгубиш.
— Олеле.
Шалан погледна през рамо.
— Ъъъ… Да, това решение е за цял живот, така си е. Ще ти се поне малко чест да ти е останала, ама знаеш, че вече нямаш чест.
Блут млъкна, а Шалан бе твърде притеснена да го подтиква да говори още. Продължи да гледа светлините на хълма, докато фургоните — за щастие — се отдалечаваха в нощта и най-сетне избягаха в тъмнината.