Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не, Ясна не одобряваше съблазняването като инструмент. Хората обаче откликваха различно на онези, които видимо се контролираха.
Какво мога да направя?, рече си Шалан. Нямам грим, нямам даже обувки.
— … може да е някоя важна личност — внезапно се обади гласът на Твлкав. Шалан подскочи, сетне погледна встрани, където вече се бе настанил Шарка. Гласът идеше от него.
— Тя е беля — каза гласът на Таг. Шарка подражаваше съвършено. — Все още си мисля, че трябва да я зарежем и да продължаваме.
— Имаме късмет, че не ти взимаш решенията — отвърна гласът на Твлкав. — Ти се погрижи за вечерята. Аз ще се погрижа за нашата малка светлоока спътница. Тя липсва някому. На някой богаташ. Ако можем да му я продадем обратно, Таг, най-сетне ще се измъкнем от дупката.
Шарка малко попращя като огън, после млъкна.
Възпроизведе чудесно разговора. Това може да е много полезно, помисли Шалан.
За жалост, трябваше да направи нещо за Твлкав. Не можеше да го остави да я разглежда като нещо, което да продаде на близките ѝ — това беше смущаващо близко до робство. Оставеше ли го с такива умонастроения, щеше да прекара цялото пътуване в тревоги за него и разбойниците му.
И тъй, как би постъпила Ясна?
Шалан стисна зъби, измъкна се от фургона и боязливо стъпи на разранените си крака. Едва ходеше. Изчака духчетата на болката да се оттеглят, после прикри страданието си, приближи мъждивия огън и седна.
— Таг, свободен си.
Таг погледна Твлкав и онзи му кимна. Отиде да нагледа паршите. Блут беше отишъл на разузнаване, както често правеше нощем — търсеше следи от други, които минават по същия път.
— Време е да обсъдим заплащането ти — рече Шалан.
— Да съм в услуга на толкова знатна личност, разбира се, е само по себе си заплащане.
— Разбира се — отвърна Шалан и го погледна в очите. Не отстъпвай. Можеш да се справиш. — Ала един търговец трябва да се препитава някак. Не съм сляпа, Твлкав. Твоите хора не са съгласни с решението ти да ми помогнеш. Мислят, че това е загуба.
Твлкав неспокойно погледна Таг. Шалан се надяваше той сега да се чуди за какво още се е досетила.
— Щом пристигна на Пустите равнини, ще се сдобия с голямо богатство. Все още не разполагам с него.
— Колко… тъжно.
— Ни най-малко. Това е една възможност, търговецо Твлкав. Бъдещото ми богатство е резултат от годеж. Ако пристигна в безопасност, моите спасители — хората, които ме спасиха от пиратите и пожертваха толкова много, за да ме отведат при новото ми семейство — несъмнено ще бъдат щедро възнаградени.
— Аз съм само един смирен слуга — откликна Твлкав с широка фалшива усмивка. — Наградите са възможно най-далеч от ума ми.
Смята, че го лъжа за богатството. Шалан скръцна със зъби. Вътре в нея се разгоря гняв. Така постъпи и Кабсал! Отнасяше се към нея като към играчка, като към средство за постигане на своите цели, а не като към личност.
Тя се приведе по-близо до Твлкав в светлината на огъня.
— Не си играй с мен, търговецо на роби.
— Не бих дръзнал…
— Нямаш представа в каква буря си се озовал — просъска Шалан, гледайки го право в очите. — Нямаш представа какъв е залогът за моето пристигане. Можеш да вземеш дребнавите си кроежи и да ги натикаш в някоя дупка. Прави каквото ти кажа и аз ще се погрижа дълговете ти да бъдат опростени. Ти отново ще бъдеш свободен човек.
— Какво? Как… Вие откъде…
Шалан се изправи и го прекъсна. Чувстваше се някак по-силна от преди. По-решителна. Неувереността ѝ трепкаше под лъжичката, ала тя не ѝ обръщаше внимание.
Твлкав не знаеше, че тя е кротка. Не знаеше, че е израсла изолирано в провинциално имение. За него тя беше придворна дама, опитна в споровете и свикнала да ѝ се подчиняват.
Изправена пред него, тя чувстваше, че свети в блясъка на пламъците; извисяваше се над нечистите му кроежи. И тогава видя. Очакването не беше просто каквото другите очакват от теб.
А какво ти очакваш от себе си.
Твлкав отстъпи от нея като от бушуващ огън. Сви се, зина и вдигна ръка. Шалан забеляза, че наистина свети със светлина като на сферите. Роклята ѝ вече не беше дрипава и мръсна, а величествена.
Тя инстинктивно остави сиянието ѝ да избледнее с надеждата Твлкав да го приеме като игра на пламъците от огъня. Обърна се, остави го разтреперан и се отправи към фургона. Тъмнината беше пълна — първата луна още не бе изгряла. Шалан усети, че краката не я болят като по-рано. Дали не беше надценила раните?