Сияйни слова

— Търговецо Твлкав — подзе Шалан. — Струва ми се, че носеше други обуща в първия ден на нашето пътуване.

Твлкав се препъна на път към огнището, ала ловко се нагоди към нейното предизвикателство. Обърна се с усмивка към Шалан и поклати глава.

— Опасява се, че грешите, Сиятелна! Тъкмо, когато се отправихме на това пътуване, загубих един от сандъците си с облекло в буря. Води ми се само този чифт.

Явна лъжа. След шест дни заедно обаче, Шалан беше установила, че Твлкав няма нищо против да го хванат в лъжа.

Тя седеше на коравата седалка на фургона, стъпалата ѝ бяха превързани, и се взираше в търговеца. Повечето ѝ време днес мина в цедене на кратунков сок и втриването му в краката ѝ, та да избегне появата на духчета на загниването. Беше особено доволна, когато забеляза растенията — оказа се, че въпреки липсата на опит, от обучението ѝ имаше някаква полза в пустошта.

Дали да разобличи лъжата на Твлкав? Какво ще постигне с това? Той явно не се смущаваше от такива работи. Малките му очички я наблюдаваха в мрака.

— Е, това е неприятно — рече Шалан. — Навярно по пътя ще се натъкнем на други търговци, от които да купя подходящи обувки.

— Със сигурност ще търся подобна възможност, Сиятелна.

Твлкав се поклони, усмихна се бегло и продължи по посока на огъня с вечерята. Огънят беше слаб — дървата им бяха на привършване и паршите бяха отишли да търсят още.

— Лъже — тихо каза Шарка. Беше почти невидим на седалката до нея.

— Знае, че като не мога да ходя, завися повече от него.

Твлкав седна край мъждукащия огън. Наблизо се тътреха разпрегнатите чули. Дребните скални пъпки хрущяха под великанските им стъпала. Чулите никога не се отдалечаваха.

Твлкав взе тихо да шепне нещо на Таг, наемника. Усмихваше се, ала Шалан нямаше вяра на тъмните му лъскави очи.

— Върви да видиш какво говорят — каза тя на Шарка.

— Да видя?

— Да чуеш думите му, после да дойдеш и да ми ги повториш. Не се приближавай много до светлината.

Шарка се смъкна по страната на фургона. Шалан се облегна в коравата седалка, после извади от кесията си огледалцето, което откри в нещата на Ясна, и една сфера. Само една марка, нищо твърде ярко. Пък и марката вече бледнееше. Кога се очаква следващата буря? Утре?

Наближаваше началото на новата година, значи предстоеше дъждовният сезон, макар и не в близките няколко седмици. Не беше високосна година, нали? Е, Шалан можеше да преживее бурите на открито. Вече веднъж беше принудена да изтърпи унижението, заключена в клетката си.

Видя, че изглежда ужасно. Зачервени очи с торбички, чорлави коси, прокъсана и мръсна рокля. Приличаше на просякиня, която е изровила от бунището хубава някога дреха.

Това не я притесняваше особено. Да не би да искаше да се докарва пред роботърговците? Надали. Ясна обаче не се вълнуваше какво мислят хората за нея, ала винаги изглеждаше безупречно. Не че се държеше съблазнително — нито за миг. Всъщност, тя недвусмислено презираше подобно държание. Да използваш сладкото си лице, за да накараш мъжете да правят каквото пожелаеш, не е по-добро от това мъжът да подчинява жената на волята си със сила, казваше Ясна. И двете са низки, и двете с напредването на възрастта изневеряват.