Богинята на светлината

Въздухът над нея внезапно затрепери и тогава, като гънка от невидима завеса, която се отваря, част от небето се отвори и един млад мъж излезе оттам и закръжа над нея. Носеше къса туника, която много приличаше на туниката на Аполон от нощта, в която се бяха срещнали и златисти сандали с позлатени крила, които пърхаха при петите му. Същите крила имаше на шлемоподобната му шапка, както и на кристалния жезъл в ръцете му. Късата му къдрава коса беше руса, а красивото му лице изглеждаше леко развеселено.

— Какво? Да не би внезапно да остана без думи сега, когато пищенето ти всъщност разбуди Олимп?

Памела присви очи, разпознавайки същия арогантен тон, който бе чувала безброй пъти в гласа на Артемида.

— Първо го спаси — поиска тя. — После ме тормози колкото си искаш.

Богът повдигна учудено вежди.

— Съзнаваш ли с кого разговаряш, смъртна?

— Да! — тя изплю думата в безсилието си. — Летящите ти сандали показват, че трябва да си Хермес. Говори по-късно! Сега го спаси!

Хермес изпухтя с негодувание:

— Нахалница! — богът хвърли поглед към неподвижното тяло на Аполон и поклати глава с отвращение. — Предполагам, че сигурно той те разглезва.

Памела искаше да впие пръсти около врата му.

— О, няма нужда от толкова страстна демонстрация на загриженост. Зевс няма да позволи Аполон да умре.

Докато говореше, Хермес махна с кристалния си жезъл към Аполон и върху тялото му се изсипа светлина като фойерверк за четвърти юли. В мига, в който първата искра го докосна, Аполон пое дълбоко въздух и гърдите му се надигнаха, а очите му се отвориха. Той се огледа с очевидно объркване, но щом погледът му попадна на Хермес, се намръщи.

— О, знам, знам! — рече кръжащият бог. — Очакваше Хадес, Харон или някой друг, също толкова мрачен.

— Обяснил съм ти, че Хадес ми е приятел. Внимавай как говориш за него — гласът на Аполон звучеше пресипнало, сякаш се мъчеше да говори с болно гърло. — Какво правиш тук, Хермес?

— Стоя неоценен — Хермес поклати деликатно пръсти към Памела. — Твоята смъртна изкрещя на Зевс. Очевидно ти умираше. — Той въздъхна с отегчен вид.

— Зевс те е изпратил? — попита Аполон.

— Разбира се, че ме изпрати Зевс! Баща ти е ядосан на теб и на възхитителната Артемида, но няма да позволи да умреш.

Коленете на Памела внезапно отмаляха и тя седна на земята до Аполон, който машинално я притегли близо до себе си. Прииска й се да заридае облекчено при силата, която почувства в обгърналата я ръка.

Хермес гледаше как Аполон показва явната си привързаност към смъртната жена. Стигна до извода, че богът на светлината има много повече грижи на главата си от гнева на своя баща. Когато един бог обича смъртна, винаги има цена, която се плаща.

— Трябва да знаеш, че Зевс не възнамерява да те остави да умреш, но е решил, че се нуждаеш от урок за неподчинението си. Твоята рана няма да те убие, нито ще увреди истински тялото ти, но баща ти ще те остави да усещаш болката от отровата. Цялата болка от отровата! — завърши той радостно.