Богинята на светлината

— Това е доста дълга и сложна история. Персефона и Лина споделят телата и самоличностите си. Нещо, което започна като манипулация от външна сила — в случая майката на Персефона, Деметра — завърши с това, че Хадес откри сродната си душа в Лина. Но не е важно как са се намерили. Важното е това, което видях да се случва с Хадес, когато се отдаде на любовта.

— Хадес не е искал да обича смъртна жена? — попита Памела.

Устните на Аполон се извиха нагоре в загатване на усмивка.

— Хадес не искаше да обича, когото и да било — смъртен или безсмъртен. Беше издигнал стени срещу любовта, бе премахнал изобщо възможността любовта да се появи в живота му. Вместо любовта бе избрал дълга. Ти би казала — работата си.

— Той и аз наистина имаме много общи неща — меко отбеляза Памела.

— Да, освен че той има по-дълго време да затвърди избора си. Трябва да знаеш какво му струваше този живот без любов, Памела. Той се превърна в сянка на бог, която водеше сковано, лишено от емоции съществуване.

— Но е бил в безопасност — прошепна Памела. — Не се е чувствал наранен.

— Права си. Не се чувстваше наранен. Не чувстваше нищо. Вече казах, че с него станахме приятели заради жена му. Защото любовта му към Лина го промени, събуди нещо в него. Той се превърна от мрачна, безрадостна сянка в бог, изпълнен с живот. Любовта им промени и мен. Докато гледах как тя разцъфва, започнах да осъзнавам какво е нещото, което съм търсил цяла вечност — Аполон замълча и взе ръката на Памела в своята. — Хадес казва, че Лина е сродната му душа и че когато я открил, открил и мястото си в света. По ирония на съдбата, господарят на мъртвите беше този, който ми показа как искам да живея. — Аполон вдигна ръката й към устните си. — Това, което разпознах в очите ти, беше същият копнеж, който усещах в собствената си душа, преди да се появиш в живота ми. Нашите души са огледала, Памела, защото ти си моята сродна душа. И всичко случило се в живота ни преди този момент ни е подготвяло един за друг. Аз вече не съм безсърдечният бог, неспособен да проявява загриженост за нищо друго, освен за собственото си удоволствие. Ти вече не си наивната млада жена, готова да обича по-скоро една фантазия, отколкото истински мъж.

— Ако само мога да приема това — каза Памела.

— Не това, Памела, а мен. Трябва да приемеш мен.

Тя погледна в сините му очи и пое дълбоко дъх.

— Вече съм те приела, но не знам какво да правя сега.

После му се усмихна — с онази открита, честна усмивка, която той обикна толкова много. Аполон се изпълни с радост. Тя беше неговата сродна душа! Смъртна или безсмъртна, за него винаги щеше да бъде спътницата му, любовта му, собствената му богиня на светлината. Ослепителният блясък на усмивката й можеше да се мери с всичко, сътворено от безсмъртните му сили. Той хвана лицето й в шепите си.

— Сега просто ме целуни — той се наведе и леко докосна устните й със своите. — А след това ще изядем превъзходната храна, която Джеймс ни е приготвил. — Целуна я отново, този път нежно захапвайки долната й устна. — После ми се струва, че ще се любя с теб долу във вира. — Този път целувката му продължи достатъчно дълго, за да накара Памела да въздъхне меко и да се наклони към него. — Довечера, като се върнем в къщата, ще прекараме нощта, прегърнати. — Той отново целуна устните й, с вкус на сладко вино, но много по-възбуждащи. — А утре…