Богинята на светлината

— Погрижете се да седне или да легне на земята и ръката му да е под нивото на сърцето.

— Вече го направих.

— В съзнание ли е?

Памела погледна Аполон в очите.

— Да — отговори тя.

— Много силна болка ли изпитва?

— Да, казва, че усещането е като огън — гласът й се промени.

— Памела, много е важно да се погрижите той да е спокоен. Не му позволявайте да изпада в паника. Трябва да остане в покой.

— Разбирам.

„Овладей се!“, заповяда тя на себе си. Ако се сринеш, няма кой да му помогне.

— Добре. Имате ли вода?

— Да.

— Измийте раната, но внимавайте да не движите дланта или цялата му ръка твърде много.

— Ще го направя сега, почакайте. — Тя остави телефона на земята и грабна втората бутилка вода. — Идва помощ, но ухапаното място трябва да се измие веднага. Надявам се да не боли. Трябва да стоиш възможно най-кротко, така че дори да боли, опитай се да не отскачаш.

— Направи каквото е нужно. Няма да се дърпам.

Щом тя хвана нежно ръката му в шепата си, той затвори очи. Докато миеше раната и водата се стичаше по дълбоките следи от змийски зъби, единственото движение на Аполон бе издигането и спадането на гръдния му кош.

Памела избърса обагрената в кръв вода от ръцете си в късите си панталони и вдигна телефона.

— Готово. Какво друго?

— Махнете всички пръстени, гривни или часовник от ръката му.

— Не носи нищо.

— Добре. Сега единственото, което можете да направите до идването на помощта, е да поддържате духа му и да не му позволявате да изпада в паника.

— Не трябва ли да направя турникет или нещо подобно?

— Не, ухапването е твърде близо до ставата на китката. Сега е по-важно да поддържате спокойствието му и да се уверите, че не губи телесна топлина. Не му позволявайте да заспива. Може да има ускорен пулс и затруднено дишане. Може също така да получи пристъпи и дори да изпадне в безсъзнание. Отровата на гърмящата змия е изключително болезнена. Имайте готовност да реагирате на болката.

— Кога ще пристигнат парамедиците? — беше й трудно да говори, заради страха, който стягаше гърлото й.

— След по-малко от двайсет минути. Запазете спокойствие, Памела. Ухапването от гърмяща змия е сериозен инцидент, но не е задължително фатален.

Думата „фатален“ прониза с нож сърцето й.

— Аз, аз усещам… — заговори Аполон, но думите му секнаха, наклони се встрани и затвори очи.

— Трябва да затварям — каза Памела на диспечера, хвърли телефона и отиде при Аполон. — Не! — тя отново го изправи и го подпря на голямата скала. — Не може да припадаш! — Докосна лицето му. Кожата му беше гореща. — Не ме изоставяй!

Очите му припърхаха още веднъж и се отвориха. Мигаше бързо, сякаш му бе трудно да фокусира лицето й.

— Памела… — промълви отпаднало Аполон.

— Аполоне, остани с мен! — отвърна тя. После бръкна в кошницата, измъкна една от ленените кърпи, навлажни я с малко от останалата вода в бутилката и нежно избърса потта от лицето му.

— Хубаво е — промърмори той, — хладно, приятно… — Направи гримаса, защото още една вълна от разтопена лава се надигна в ръката му. — Значи ето какво е да се изгориш. Не е ли ирония, че се случва с мен? — изрече той задъхано.