Богинята на светлината

— Не, но беше достатъчно голям, за да погълне човек.

Тя вдигна очи към него.

— Шегуваш се, нали?

— Ни най-малко.

Памела потрепери.

— Това е нещо огромно. — Взе две големи бели хапчета и ги подаде на Аполон. — Вземи, това ще ти помогне.

Памела прекоси стаята и измъкна от минибара една скъпа бутилка изстудено Пино Гриджио (за гостите на Е. Д. Фауст никога не се предлагаха онези евтини, малки самолетни бутилки), отвори я и сипа и на двамата. Изчака го да сложи двете таблетки в устата си и му подаде чашата.

— Може би трябва да донесеш бутилката — каза той, след като пресуши виното си на три глътки.

Памела веднага донесе бутилката и бързо напълни чашата му. Аполон не криеше от Памела борбата си с болката и всеки път, когато той сгърчваше лице или търкаше рамото си, на Памела й се искаше да викне гневно към небесата. Отново!

— Не трябваше да те оставя да търпиш такава болка — не се сдържа Памела.

Аполон отпи дълга глътка и после потупа с ръка мястото отстрани на леглото.

— Седни тук, до мен и ще се опитам да ти обясня какъв е баща ми. Зевс е нашият върховен повелител. Той е щедър, състрадателен, мил и закриля децата си. Никога не помага на лъжци и клетвопрестъпници. Гласът му може да бъде чут в шума на клоните на древните дъбови гори. Той е величествен и добър. Но също така е господар на небето, бог на дъжда и събирач на облаци, който властва над ужасната мълния. Той е страстен, ревностен бог и когато е ядосан, гневът му е ужасяващ.

— Звучи като парадокс.

— Той е това, което сме всички ние — не просто едно или друго, а смесица от много неща.

— Това не звучи като бог на боговете. Звучи като човек — рече Памела.

— Именно — отвърна Аполон. — В древния свят боговете не са създали вселената. Било е обратното: вселената създала боговете. Помисли за вселената — небесата и земята, слънцето и луната. Дали всички те са едно или друго нещо? Това прилича много на змията днес. Тя събуди гнева ми — в такава степен, че я убих. Но змията не беше истински зла, макар отровата й да е като горящите огньове на ада във вашия свят.

— Значи казваш, че Зевс не е зъл, а просто е несъвършен.

Аполон се усмихна и вместо отговор, вдигна чашата с вино към нея. Памела наблюдаваше как пресушава втората си чаша. Денят бе взел своя дан от временно смъртното му тяло. Дори да не беше застрашен от гибел, тъмните кръгове под очите му, бледостта на кожата и новите бръчки от напрежение по лицето му бяха притеснителни.

За да може лекарят на Еди да го преглежда, Аполон облече пижама с вързалки на долницата. Остави горнището си незакопчано и свободно, така че медицинският екип, кръжащ около леглото му през последните няколко часа, да може непрекъснато да следи жизнените му показатели. За щастие всички те си отидоха заедно със своите системи, монитори, неодобрителни мръщения и характерния мирис на болница, който сякаш бе попил в престилките им. Сега Аполон изглеждаше като нормален красив мъж, който просто бе прекарал много труден и дълъг ден.