Богинята на светлината

С отмятане на фините си китки летящият бог изчезна обратно през гънката в небето.

Като притискаше пулсиращата си ръка близо до тялото, Аполон смени позата си, за да вижда лицето на Памела. Бузите й все още бяха влажни от сълзите.

— Бих искал да не плачеш, сладка Памела. Всичко е наред!

— Истината ли казваше? Наистина ли ще бъдеш добре? — попита Памела, докато бършеше мокрото си лице.

— Хермес е пратеник на Зевс. Маниерът му е язвителен, но думите му са верни.

Тя се отпусна с облекчение до него. После изведнъж се изправи, пое лицето му в ръцете си и го целуна страстно. Без да обръща внимание на изпепеляващата болка в тялото си, той отвърна на целувката й, притискайки я плътно до себе си, за да усети меката извивка на гърдите й.

— Никога повече не ме плаши така! — прошепна Памела. Започна да го целува отново, но се дръпна рязко встрани, щом чу хрущенето на обути в ботуши крака, които се изкачваха бързо по пътеката. Памела оправи ризата си и прокара ръка през късата си коса. — Предполага се, че трябва да се грижа за твоето спокойствие.

Аполон успя да докара доста правдоподобна усмивка.

— Чу Хермес. Отровата не може истински да ми навреди. Така че можеш да ме целуваш или каквото и да е друго, колкото искаш.

— Може и да се възползвам от това, господин бог на светлината, но по-късно. Всичко по реда си.

Памела се изправи и извика надолу към пътеката:

— Насам! Тук сме!

— Да, госпожо! Идваме! — отговори нечий глас.

Тя погледна отново към Аполон. Проклетата му ръка беше червена и подута.

— Мисля, че ще е малко трудно да им обясним как отровата не те е убила, а само ти причинява дяволска болка.

Хубавото лице на Аполон се изкриви, когато още една огнено гореща вълна от болка затуптя нагоре по ръката му.

— Не боли дяволски! Боли сякаш мътните са го взели!