Богинята на светлината

Памела хвана ръката на Аполон и се опита да се изключи от разговора. „Десет смъртни случая от ухапване на змия“ продължаваше да се върти в главата й.

— Сър, сестра ви и господин Фауст ще ни чакат пред къщата на ранчото. Оттам ще ни последват до болницата — каза един от парамедиците, когато джипът сви по покрития с камъчета път на курорта.

— Болница? — Аполон се намръщи и поклати глава. — Уверявам ви, това не е нужно.

— Но, сър, прилагането и контролът на цялата доза противоотрова отнема няколко часа. Най-добре е да отидете в болницата и да останете цялата нощ под наблюдение. Понякога последствията от змийското ухапване се проявяват след няколко часа.

Аполон погледна през прозореца на джипа и видя Артемида и Еди, застанали до лимузината.

— Просто ме оставете тук — посочи той.

Парамедикът се намръщи неодобрително, но джипът тръгна по алеята и спря при лимузината. Преди екипът за спешна помощ да успее да докосне задните врати, Еди ги отвори със силно дръпване и пребледнялата Артемида се втурна вътре. Тя хвърли поглед на брат си, който лежеше с венозна система, кислородна маска на лицето и с шинирана и бинтована ръка, след което очите й бързо се белнаха и тя припадна напълно и бездиханно, както подобава на една дива.

— Чудесно — промърмори Памела, когато парамедиците до един изхвърчаха от линейката и се скупчиха около изпадналата в несвяст богиня.

— Никога преди не е припадала — каза Аполон, като гледаше с нескрито любопитство как Еди разбутва мъжете, грабва Артемида в обятията си и я понася към къщата. Парамедиците забързаха след него.

— Като за първи припадък мисля, че се справи много добре — Аполон започна да се смее, но внезапно затвори очи от пробождащата болка в ръката си.

Памела изтръпваше всеки път, когато лицето му пребледняваше и се изопваше от нечовешката болка в ръката му.

— Какво да направя, за да ти олекне?

Все още със затворени очи, той поклати глава. Памела безпомощно изрече:

— Добре тогава… Сестра ти определено е царица на драмата — опита се тонът й да прозвучи весело.

Аполон няколко пъти пое дълбоко въздух, отвори очи и й се усмихна слабо.

— Тя е точно това.

— Боли, като че ли са те подложили на изтезание? — съчувствено каза Памела.

— Да, но честно казано съм доволен, че парамедиците се изнизаха след Артемида. Не искам да ходя в болница, Памела. Мога да изтърпя болката, която баща ми отреди за мое наказание, но не мога да изтърпя да бъда мушкан и боден от непознати — той посочи с брада към иглата на системата, която стърчеше от ръката му.

— Да видим тогава дали Е. Д. Фауст може да тропне с внушителната си тежест и ексцентричният му гост да се лекува тук — каза Памела, докато сваляше кислородната маска от лицето му и откачаше банката на система от стойката. — Колко хубаво, че съм пристрастена към „Спешно отделение“. — Тя го огледа смутено. Досега не бе забелязала бръчките от напрежение по лицето му. — Наистина е ужасно, нали?