Богинята на светлината

— Казаха, че те е нападнала отровна змия. Толкова се изплаших. Помислих си, че всъщност можеш да… — тя замлъкна и прехапа устни.

Аполон прегърна сестра си и я остави да поплаче на рамото му.

— Всичко е наред! Всичко е наред!

— Къде ми е умът? — Еди сякаш изведнъж схвана цялата ситуация.

— Ти трябва да тръгваш към болницата. Незабавно!

— Не! — рязко каза Аполон. — Еди, имам една молба към теб.

— Ще направя всичко, което е по силите ми — тържествено заяви писателят.

— Уреди да остана тук до петък.

— О, не! Ти трябва да си заобиколен от най-добрите лечители в страната! — каза Артемида с вид, сякаш всеки момент щеше да получи нов припадък.

Докато всички се скупчиха да успокояват богинята, Памела успя да улови погледа й и изрече една-единствена дума: „Хермес“. Артемида премигна изненадано и окаяните й хлипания рязко намаляха. В паузата на нейната истерия гласът на Аполон прозвуча спокойно и логично:

— Отровата на змията не заплашва живота ми. Дори тези мъже ще потвърдят, че жизнените ми показатели са стабилни. Просто имам нужда от почивка. Със сигурност тук ще си почина по-добре, отколкото на някое място, където ще съм заобиколен от непознати.

Като объркано дете, Артемида погледна към брат си.

— Няма да бъдеш… увреден? — тя произнесе думата така, сякаш оставяше гаден вкус в устата й.

Памела виждаше, че Аполон продължава да държи наранената си ръка близо до тялото и знаеше, че изпитва страшна болка. Въпреки това той поклати глава и се усмихна успокоително на сестра си:

— Няма да бъда увреден.

Артемида успя да овладее хлиповете си достатъчно дълго, за да хване ръката на Еди.

— О, моля те! Не го отпращай, нека остане тук! — замоли се богинята.

— Не бих си и помислил — отвърна големият мъж и потупа нежно ръката й. — Пренесете нужното оборудване в спалнята му. Ще извикам личния си лекар да се грижи за Феб — нареди Еди на парамедиците.

Памела гледаше възхитено как парамедиците скокнаха, за да изпълнят нарежданията на Еди. Писателят дръпна встрани вечно бдителния Джеймс, за да обясни на кого да се обадят и какво, кога, как и защо трябва да направят. Сякаш попаднали в центъра на буря, Памела, Артемида и Аполон бяха оставени за малко насаме.

— Хермес? — прошепна въпросително Артемида.

Памела отговори със същия нисък глас:

— Той се появи, когато Аполон… — тя се поколеба, срещна погледа на бога и видя лекото поклащане на главата му. — Когато го ухапа змията — поправи се тя. — Той извади отровата от тялото му, но остави болката — по нареждане на разгневения ви баща.

— Трябва да се явим пред Зевс след залез-слънце в петък. Решил е след това да затвори портала. Завинаги!

Памела видя изненада на лицето на богинята и после, когато Еди се върна при тях, беше почти сигурна, че видя и още нещо. Нещо, което много напомняше на тъга.