Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
— От някоя крайпътна сергия…
— Ами да! На път към дома. Току-виж са им останали. Мери склони за миг глава, сякаш произнасяше благодарствена молитва.
— Ти си вече собственик на магазина, а Алън е знаменитост. Кой е можел да си представи, че две толкова прекрасни неща могат да се случат едновременно? Итън, давай да се връщаме. Много държа да сме там преди тях. Защо ме гледаш така?
— Изведнъж ме заля някаква вълна… Колко малко познаваме всички около нас. Направо ме втриса. Едно време точно по Коледа, вместо да се веселя, ме обземаше вещерца.
— Това пък какво е?
— Така ми се счуваше, когато пралеля ми Дебора произнасяше Weltschmertz75.
— А то какво означава?
— Че по гроба ти се разхожда гъска.
— А, това ли! Е, не му се поддавай. За мен това е най-хубавият ден в живота ни. Би било… неблагодарно, ако не го отчетем. А ти сега се засмей и прогони тази вещерца. Ама и как смешно си го измисли само: вещерца. Хайде, върви да уредиш сметката. А аз ще събера багажа.
Платих сметката с пари, сгънати на плътни малки квадратчета. И попитах господин Къртица:
— Случайно да са ви е останал малко бенгалски огън сред сувенирите?
— Имаше май някакъв. Чакайте да погледна… А, ето го? Колко искате.
— Всичкия — отвърнах. — Синът ни стана знаменитост.
— Наистина ли? От кой вид?
— Само един вид има.
— Нещо като Дик Кларк76 ли?
— Или като Чесмън77 и Дилинджър78, да речем.
— Шегувате се.
— Ще го показват по телевизията.
— По коя програма? В колко?
— Не знам… поне засега.
— Ще гледам внимателно. Как му е името?
— Същото като моето. Итън Алън Холи. Викаме му Алън.
— За мен беше голямо удоволствие да ви приемем с госпожа Алън.
— Госпожа Холи.
— О, да. Естествено. Надявам се пак да дойдете. Тук при нас отсядат куп знаменитости. Идват най-вече заради… тишината.
По златния път към дома Мери седеше изправена гордо сред бавната блестяща змия на пътното движение.
— Купих цяла кутия бенгалски огън. Над сто парчета.
— Е, това вече е съвсем в твоя стил, скъпи. Чудя се дали и семейство Бейкър са се завърнали вече.
Деветнадесета глава
Синът ми се държа много добре. Беше отпуснат и мил към нас. Не тръгна да си отмъщава, нито разпореди изпълнението на някоя смъртна присъда. Прие почестите и похвалите ни като нещо естествено полагащо му се, без суета и без излишна скромност. Успя да стигне до креслото си във всекидневната и да пусне радиото си, преди стоте бенгалски огъня да се превърнат с пращене в черни пръчици. Очевидно ни опрощаваше всички прегрешения. Не съм виждал друго момче да приема величието с повече смиреност.
Вечерта действително бе пълна с чудеса. Колкото изненадващ да бе лесният възход на Алън към рая, многократно по-неочаквана бе реакцията на Елън. Известен брой години на внимателни и принудителни наблюдения ми даваха повод да очаквам госпожица Елън да е съсипана и раздирана от завист и да търси, разбира се, начини да подкопае величието му. Явно бях страхотно заблуден. Тя бе най-откровеният венцехвалител на брат си. Именно тя седна да ни разправя как седели в елегантен апартамент на Шестдесет и седма улица след една фантастична вечер и гледали разсеяно късните новини по СиБиЕс, когато съобщили за триумфа на брат й. И пак същата тази Елън се впусна в спомени за това, как кой какво казал и как изглеждал, и как с перце да си ги бутнел — щели да изпопадат. Докато Елън разправяше как брат й щял да се появи заедно с останалите четирима носители на почетни грамоти и как щял да чете съчинението си пред милионите телезрители, Алън седеше надменно кротък, а Мери запълваше паузите с клопане на щастлива квачка. Хвърлих поглед към Марджи Йънг-Хънт. Беше се вглъбила така, сякаш гледа на карти. И някаква мрачна тишина полази в стаята.
— Няма съмнение — рекох. — Тук трябва всички да вдигнем тост с ледена лимонада.
— Елън ще донесе. Къде изчезна Елън? Влиза и излиза като дим.
Марджи Йънг-Хънт се изправи нервно.
— Това си е ваше семейно тържество. Трябва да си вървя.
— Как така, Марджи? Та и ти си част от тържеството. Къде се запиля тази Елън?
— Мери, не ме карай да си признавам, че съм леко преуморена.
75
Световна скръб (нем.). — Б.пр.
76
Richard Wagstaff „Dick“ Clark (p. 1929) — известен водещ на музикални телевизионни предавания, обвинен (но неосъден) по така наречения скандал „пейола“ (1959 г.), че е вземал подкупи от фирми — производители на грамофонни плочи, и музикални издателства. — Б.пр.
77
Caryl Whittier Chessman (1921–1960) — американски престъпник, осъден на смърт за отвличания, изнасилвания и въоръжен грабеж, водил дълги години борба за помилване и написал четири мемоарни книги в затвора, всички от които са станали бестселъри. — Б.пр.
78
John Herbert Dillinger (1903–1934) — американски престъпник, прочут с банковите си обири в Средните щати. — Б.пр.