Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
Вниманието на Мери бе раздвоено. Имам чувството, че й се щеше в този миг да е у дома в новото си обществено положение, за да види разликата в погледите на жените, променения тон на поздравите по главната улица. Тя, изглежда, бе престанала да е „горката Мери Холи, направо се съсипва от работа“. Превърнала се бе в госпожа Итън Алън Холи и щеше да си остане такава завинаги. Длъжен бях да й го осигуря. Доизкарахме деня, след като вече бе планиран и предплатен, но истинските миди, които тя обръщаше и оглеждаше, бяха светлите предстоящи дни.
Обядвахме в столовата на сини карета, където поведението на Мери, подплатено от сигурността на социалното й положение и място, направо разочарова господин Къртица. Носът му, тъй щастливо треперил при мириса на грехопадението, сега направо висеше като изкълчен. И направо се обезвери, след като му се наложи да дойде до масата ни и да съобщи, че по телефона търсят госпожа Холи.
— Кой пък разбра, че сме тук?
— Е, как? Марджи, естествено. Все пак трябваше да й кажа заради децата. Ох! Дано само… нали го знаеш какъв е заплес.
Върна се разтреперана като звездичка.
— Не можеш позна! Изключено е.
— Но си личи, че е хубава вест.
— Ти слуша ли новините? — попита ме. — Не си ли пускал радиото? — По гласа й познах, че новината е добра.
— Би ли ми казала първо за какво става дума, а да оставиш за после лирическото отклонение за това, как точно ти го е съобщила.
— Направо не мога да го повярвам.
— Би ли ми дала възможност аз да се опитам да повярвам?
— Алън е получил почетна грамота.
— Какво? Алън ли? Давай нататък!
— В оня конкурс за съчинения… за цялата страна… почетна грамота.
— Не може да бъде!
— Истина е. Само пет почетни грамоти, плюс ръчен часовник, и ще го покажат и по телевизията. Можеш ли да си представиш? И в нашето семейство ще имаме знаменитост.
— Направо не е за вярване. Да не искаш да кажеш, че само се е преструвал на смотаняк? Ама че артист! И какво излиза? Че никой не е взел сърцето му влюблено и не го е размазал по пода.
— Не му се подигравай. Представи си само: синът ни е едно от петте момчета в целите Съединени щати, които са получили почетна грамота… и които ще ги покажат по телевизията.
— Че и часовник! Дали му е ясно какво показват стрелките?
— Итън, ако се подиграваш, хората ще решат, че завиждаш на собствения си син.
— Направо съм шашардисан. За мен качеството на прозата му едва ли превишава това на генерал Айзенхауер. Само дето Алън си няма платени писачи на речи.
— Ох, до болка си ми познат, Ит. За теб това, да им мачкаш самочувствието, е някаква игра. Но именно ти си този, който най-много ги глези. По твоя си таен начин. Едно нещо искам да знам: ти помогна ли му да си напише съчинението?
— Да съм му помогнал ли? Та той дори не ми даде да го погледна.
— Е… тогава всичко е наред. Хич не ми се щеше да злорадстваш, понеже ти си му го написал.
— Не мога да го преживея. Разбираш ли колко малко всъщност познаваме децата си? Елън как я възприема цялата тази работа?
— Надула се е като пуяк. И Марджи бе толкова развълнувана, че едва говореше. От вестниците искат да го интервюират… а и по телевизията ще го покажат. По телевизията! Ти даваш ли си сметка, че ние дори нямаме телевизор, че да го гледаме? Марджи каза, че ще можем да го гледаме у тях. Знаменитост в семейството ни! Итън, на всяка цена ни трябва телевизор.
— Ще си купим. Още утре сутринта. Дали пък не можем оттук да го поръчаме?
— А ще можем ли… Итън, забравих, че вече си собственик на магазина. Направо ми изхвърча от главата. Ти можеш ли да си представиш? Знаменитост.
— Надявам се, че ще ни търпи да живеем с него.
— Остави го да се порадва. Трябва да си тръгваме за дома. Те пристигат с влака в седем и осемнайсет. Длъжни сме да сме там, да го посрещнем. Нали ме разбираш?
— И да направиш торта.
— Обезателно.
— И да окачиш гирлянди.
— Ти какво? Да не би да злобееш?
— Не, потресен съм. А иначе няма нищо лошо в гирляндите. Из цялата къща.
— Но в никакъв случай отвън. Ще изглежда… как му казват — изхвърляне. Марджи предлага да се направим, че нищо не знаем, та той сам да ни го съобщи.
— Не съм съгласен. Ами ако се срамува? Ще излезе, че на нас ни е безразлично. Не, задължително трябва да има посрещане с възгласи, победоносни възклицания и торта. Ако намеря някой магазин отворен по това време, и бенгалски огън бих купил.