Зимата на нашето недоволство

— Кой човек?

— За градски кмет.

— Та аз съм бизнесмен едва от събота насам.

— Не разбираш ли какво искам да кажа? Ще съберем около теб достойни за уважение нови лица. Ама това е най-идеалният изход.

— От продавач направо кмет?

— Никой никога не е смятал един Холи за продавач.

— Аз се смятах. Мери ме смяташе.

— Но ти не си. Ще обявим кандидатурата ти още днес, преди онези луди глави да са се намесили.

— Ще трябва да го огледам от кила до трюмсела.

— Нямаме време.

— Кой беше преди това?

— Преди кое?

— Преди да изгори съветът. Ще говорим по-късно. Събота беше страхотен ден. Да бях рекъл — и кантара можех да продам.

— От този магазин можеш да направиш нещо голямо, Итън. Моят съвет е да го изградиш и да го продадеш. Ти ще си прекалено голям човек, за да прислугваш на клиенти. За Дани хич нищо ли не си чул?

— Засега не. Поне до този момент.

— Не биваше да му даваш пари.

— Може и да сте прав. Все пак си мислех, че върша добро дело.

— Ама то си е добро. Съвсем добро.

— Господин Бейкър, сър… какво точно се случи с „Бел Адеър“?

— Какво се е случило ли? Ами той просто изгоря.

— В пристанището… И как точно започна, сър?

— Намерил си кога да задаваш въпроси. Пък и аз знам само онова, което съм чул. Много малък съм бил по онова време, че да имам свои спомени. Онези стари кораби били направо пропити от мас. Сигурно някой от моряците е изпуснал запалена клечка кибрит. Твоят дядо му бе капитанът. Мисля, че по това време е бил на брега. Току-що се били прибрали.

— От лошо пътешествие.

— И аз така съм чул.

— Имаше ли някакви проблеми с получаването на застраховката?

— Ами те по принцип винаги пращат хора да разследват. Но не, доколкото си спомням, макар и след известно време, са ни я изплатили — на семейство Холи и семейство Бейкър.

— Дядо ми твърдеше, че бил запален умишлено.

— Защо, Бога ми?

— Заради парите. Китоловната промишленост вече била умряла.

— За пръв път чувам да е говорил подобно нещо.

— Чувате го за пръв път?

— Итън — какво целиш с тези въпроси? Защо повдигаш тема за нещо, станало толкова отдавна?

— Да изгориш кораб, е нещо скверно. Равнява се на убийство. Някой ден ще извадя кила му.

— Килът на кораба ли?

— Знам къде е потънал. На половин кабелт от брега.

— И защо ти е да го вадиш?

— Да проверя дали дъбовият материал е още здрав. Бил е девствен дъб от остров Шелтър. Ако килът му е жив, значи и той няма да е умрял. Ако ще благославяте отварянето на трезора, май вече трябва да вървите. Аз също трябва да отварям.

Балансът му започна да се върти и той изтиктака по посока на банката.

Сега ми идва наум, че и Бигърс би трябвало да съм го очаквал. Бедният, сигурно прекарва повечето си време в дебнене от разни входове. И вероятно е бил някъде съвсем наблизо и е зърнал кога господин Бейкър си тръгна.