Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Преглеждали ли сте някакви данни за риърдъновия метал?
— Госпожице Тагарт, не разбирам целта на въпросите ви — гласът му звучеше леко нетърпеливо.
— Искам да знам личното ви мнение за риърдъновия метал.
— С каква цел?
— За да го дам на пресата.
Той стана.
— Това е напълно невъзможно.
Гласът й се напрегна от усилието да се опита да срещне разбиране:
— Ще ви дам цялата информация, необходима за окончателна преценка.
— Не мога да правя публични изявления за това.
— Защо не?
— Ситуацията е твърде сложна, за да я обяснявам в неофициален разговор.
— Но ако откриете, че риърдъновият метал в действителност е изключително ценен продукт, който…
— Това е встрани от темата.
— Стойността на риърдъновия метал е встрани от темата?
— Тук се засягат други въпроси, освен чистите факти.
Тя попита, неспособна да повярва, че го е чула правилно:
— От какви други въпроси се интересува науката, освен от чистите факти?
Горчивите бръчки около устата му се изостриха в почти недоловима усмивка:
— Госпожице Тагарт, вие не разбирате проблемите на учените.
Тя каза бавно, сякаш го разбираше едновременно с думите си:
— Мисля, че знаете какво е в действителност риърдъновият метал.
Той вдигна рамене.
— Да. Знам. От информацията, която видях, изглежда е нещо забележително. Блестящо постижение, поне що се отнася до технологията.
Той крачеше нетърпеливо из кабинета.
— Всъщност бих желал някой ден да поръчам специален лабораторен двигател, който да издържа на точно такива високи температури, каквито може да поеме риърдъновият метал. Ще бъде много ценен във връзка с определени явления, които бих желал да наблюдавам. Открих, че когато частиците се ускорят до скорост, приближаваща се до тази на светлината, те…
— Доктор Стедлър — бавно попита тя, — вие знаете истината, и все пак няма да я заявите публично?
— Госпожице Тагарт, използвате абстрактни термини, докато тук става въпрос за неща от практическата реалност.
Става въпрос за наука.
— Наука? Не бъркате ли стандартите? Само в областта на чистата наука истината е абсолютен критерий. Когато си имаме работа с практическа наука, с технология — тогава си имаме работа с хора. А когато си имаме работа с хора съображения, различни от истината, навлизат в проблема.
— Какви съображения?
— Аз не съм технолог, госпожице Тагарт. Нямам талант или вкус към това да се занимавам с хора. Не мога да се намесвам в така наречените практически въпроси.
— Това изявление е направено от ваше име.
Аз нямам нищо общо с него!
Името на този институт е ваша Отговорност.
— Това е напълно неоправдано предположение.
— Хората мислят, че честта на вашето име е гаранция за всяко действие на този институт.
— Не мога да отговарям за това, което мислят хората, ако изобщо мислят.
— Приели са вашето изявление. А то е лъжливо.
— Как можем да се занимаваме с истината, когато се занимаваме с публика?
— Не ви разбирам — съвсем тихо каза тя.
— Въпросите за истината не са част от социалната сфера. Никакви принципи не са въздействали когато и да е върху обществото.
— Тогава какво насочва действията на хората?
Той сви рамене.
— Моментната целесъобразност.
— Доктор Стедлър — каза тя — мисля, че трябва да ви обясня значението и последствията от факта, че строежът на моето разклонение е спрян. Спират ме в името на обществената безопасност, защото използвам най-добрите релси, правени някога. След шест месеца, ако не завърша тази линия, най-добрата промишлена секция от страната ще бъде оставена без транспорт. Ще бъде унищожена, защото е най-добрата и има хора, които смятат за целесъобразно да откраднат парченце от богатствата й.
— Е, това може и да е порочно, несправедливо, гибелно, но такъв е животът в обществото. Някой винаги бива жертван, по правило несправедливо — няма друг начин да се живее сред хората. Какво може да направи който и да е човек?
— Можете да публикувате истината за риърдъновия метал.
Той не отговори.
— Мога да ви помоля да го направите, за да ме спасите. Мога да ви помоля да го направите, за да предотвратите национална катастрофа. Но няма. Това не са валидни причини. Има само една причина — трябва да го кажете, защото е вярно.