Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Използвате грозни, ненужни думи, господин Риърдън. Старая се да ви убедя да продължим дискусията в приятелски тон. Темата е важна.
— Започвам да разбирам това.
— Предлагаме ви празен чек, както разбирате, за неограничена сума. Какво друго можете да искате? Назовете цената си.
— Продажбата на правата върху риърдъновия метал не е предмет на обсъждане. Ако имате да казвате нещо друго, ви моля да го кажете и да си вървите.
Мъжът се облегна назад, погледна невярващо Риърдън и попита:
— Какво целите?
— Аз ли? Какво искате да кажете?
— В бизнеса сте, за да правите пари, нали?
— Така е.
— Искате да спечелите колкото се може повече, нали?
— Да.
— Тогава защо искате да се борите години наред, изстисквайки печалба с размер на стотинки за тон, вместо да получите цяло състояние за риърдъновия метал? Защо?
— Защото е мой. Разбирате ли тази дума?
Мъжът въздъхна и се изправи.
— Надявам се да нямате повод да съжалявате за решението си, господин Риърдън — каза той. Тонът на гласа му внушаваше точно обратното.
— Приятен ден — каза Риърдън.
— Мисля, че трябва да ви уведомя, че Държавният научен институт може да издаде официално изявление, с което да обяви риърдъновия метал за негоден за употреба.
— Това е тяхно право.
— Такова изявление може да направи нещата по-трудни за вас.
— Несъмнено.
— Що се отнася до последствията… — мъжът вдигна рамене — Не сме в епохата на хора, които отказват да сътрудничат. В наши дни човек има нужда от приятели. Вие не сте популярен човек, господин Риърдън.
— Какво се опитвате да кажете?
— Със сигурност разбирате.
— Не.
— Обществото е сложна структура. Има толкова много въпроси, които чакат решение и висят на тънък косъм. Никога не можем да кажем кога подобен въпрос ще бъде решен и какъв ще бъде решаващият фактор в постигането на едно такова деликатно равновесие. Ясен ли съм?
— Не.
— Червеният пламък на излята стомана бликна в здрача. Оранжева светлина с цвят на тъмно злато обля стената зад бюрото на Риърдън. Отблясъкът премина ласкаво по челото му. Лицето му беше безстрастно ведро.
— Държавният научен институт е правителствена организация, господин Риърдън. Има някои закони, които чакат в Конгреса и които могат да бъдат гласувани всеки момент. Бизнесмените са особено уязвими в наши дни. Сигурен съм, че ме разбирате.
Риърдън се изправи на крака. Усмихваше се.
— Не разбирам. Ако разбирах, трябваше да ви убия.
Мъжът тръгна към вратата, сетне спря и погледна към Риърдън по начин, който за първи път изразяваше просто човешко любопитство. Риърдън стоеше неподвижно срещу светлината, която се движеше по стената — стоеше спокойно, с ръце в джобовете.
— Ще ми кажете ли — попита мъжът, — само между нас, мое собствено любопитство — защо правите това?
Риърдън отговори спокойно:
— Ще ви кажа. Няма да разберете. Всъщност го правя, защото риърдъновият метал е добър.
Дагни не можеше да разбере мотивите на господин Моуън. Обединената компания за стрелки и семафори внезапно ги беше уведомила, че няма да изпълни поръчката й. Нищо не беше станало, тя не можеше да разбере причината за това, а те не искаха да дадат обяснение.
Тя беше побързала да отиде в Кънектикът, за да види господин Моуън лично, но единственият резултат от разговора беше усещането за още по-тежко, сиво и натоварващо смущение в ума й. Господин Моуън заяви, че няма да продължи да прави стрелки от риърдънов метал. Като единствено обяснение той каза, избягвайки погледа й:
— Твърде много хора не го харесват.
— Кое? Риърдъновия метал или това, че правите стрелките?
— И двете, предполагам… Хората не го харесват… Не искам никакви неприятности.
— Какви неприятности?
— Каквито и да е.
— Да сте чули поне едно-единствено нещо срещу риърдъновия метал, което да е вярно?
— Ами кой знае какво е вярно? Резолюцията на Националния съвет на металургичната индустрия казва…
— Вижте, работили сте с метали през целия си живот. През последните четири месеца работите с риърдънов метал. Не знаете ли, че това е най-великото нещо, с което сте си имали работа някога?
Той не отговори.
— Не го ли знаете?
Той погледна встрани.
— Не знаете ли кое е вярно?